Български
English
Публикации: Мемоари
София: имената и градът (Размисли по време на епидемия)
24 май 2020 г. (Редакция от 6 май 2020 г.), Фейсбук
Карантината може да рее мислите ни над въпроси, които колкото и да са важни, никога не станали спешни. Например, имената на улиците в София. Фотография от Казахстан ми припомни за пътя на прадядото, дядото и бащата на Аспарух, които са ни е извели на запад от Черно море, съвсем в Европа. При всички сантименти към екзотиката на Азия, Европа си е Европа, а Аспарух е вероятно първият ни евроинтегратор... И се замисля човек, колко булеварди, площади и ключови улици в София са именувани на Аспарух и неговите предшественици...
Денят на българицата — моят 24 май в 12 реда.
24 май 2020 г., Фейсбук
•Преди 60 г — по манифестации, върху раменете на татко, уча “Върви народе възродени!”. Вали летен дъжд. •Преди 50 г — по месец гледам от балкона репетиращите под нас училищни фанфарни оркестри (как не просвирих!); •Преди 45 г — 24 май се клонира, в 8 декември; •Преди 40+ г — изневяра на българицата с “Make Love, Not War” и “The Beatles”.
9/11 – след още 20 години: Спомени от бъдещето
д-р Соломон Паси SolomonPassy@gmail.com *)
Днес отбелязваме 10-годишнината от 11 септември 2001, обозначаван по света с 9/11. Реших, че --редом с поредните мемоари и коментари -- ще е практично да предложим и едно стратегическо решение. В духа на 20-годишните традиции на Атлантическия Клуб, то може да предотврати следващ 9/11, този път в Космоса. Да погледнем за кратко в историята на три паметни катастрофи с една обща поука. 1.
9/11 с 007: Незаспиващи спомени
Д-р Соломон Паси SolomonPassy@gmail.com *)
Президент на Атлантическия Клуб в България www.atlantic-club.org
9/11, сиреч 11 септември, 2001. Брюксел. Бизнес хотел Bedford, никакъв лукс. Време за следобеден чай, съвсем по английски. Аз съм министър на външните работи, избран преди броени седмици.
Великото Народно в пътят ни към Европа: Моите несресани* спомени
6 юли 2010/20:46
Д-р Соломон Паси
Депутат от ВНС
Беше 8 август 1990 - горещ летен ден. Бях млад депутат от СДС, на три седмици парламентарна служба и на възраст 33 години. Вървях към Парламента, а в главата ми се боричкаха разнопосочни мисли. Седмица по-рано, на 1 август 1990 ВНС беше реализирало (и то по най-добрия начин) едно от основните си правомощия: да избере президент на България - д-р Желю Желев, лидер на опозицията и символ на демократичната промяна у нас.
