Български
English
Публикации
Доган е сред първите, които през 1990 г. подкрепиха плана “Паси” за членство в НАТО
Вече 25 години ДПС поема на Запад в ключовите външнополитически кръстопътища.
На 4 април 2016 Атлантическият Клуб в България навършва 25 години. Той е единствената европейска структура, родена във Варшавския договор, посветена на неговото разпускане и присъединяването на Нова Европа към НАТО и ЕС. АКБ е българско ноу-хау, родило атлантическото движение в Централна и Източна Европа с над 20 аналогични организации днес в Европа, Азия и Африка.
По този повод дирим основателя на източно-европейския атлантизъм д-р Соломон Паси с молба да сподели спомени за ключовите си съратници в това 1/4-вековно дело. Започваме с Ахмед Доган заради актуалността на процесите в ДПС.
Статия на Любомир Денов, 24 часа, 04.01.2016
Ахмед Доган е сред шепата визионери, подкрепили непоколебимо в 1990 г. Плана "Паси" за членство на България в НАТО. В. “24 часа” припомня това покрай оживената дискусия около речта на Доган от 17 декември м.г.
„Речта на Доган е стратегически анализ, каквито от десетилетие са дефицит в България, ЕС и НАТО“, написа в своите 140 допустими знака в Туитър основателят на Атлантическия клуб д-р Соломон Паси.
И за пореден път, вече трето десетилетие, Паси предизвика гнева и на своите опоненти, и на десетки свои последователи в Туитър. Така Паси доказа, че е най-дълго провокиралият обществото ни български лидер от 1980-те насам. Но и доказано сред най-правите засега. Измежду живите...
През 1990 във Великото Народно събрание, ВНС, от няколко десетки партии и движения само Зелената, БЗНС „Никола Петков“ (и двете част от СДС), и единствената автономна ДПС колективно подкрепят натовската идея. Дори вятърът на промяната – СДС, чийто депутат беше Паси, нямаше мнение по въпроса.
"Не знам как, колко и кога атлантизмът щеше да покълне у нас, ако нямахме мощния гръб на патриарха на българския атлантизъм д-р Желю Желев, избран от ВНС за президент на 1 август 1990." -- споделя Паси днес.
А от падането на Тодор Живков до август 1990 са минали само 9 месеца... БКП все още доминира България, живи са СССР, Варшавският договор, Югославия, Чехословакия.... БСП тепърва ще подкрепи пуча срещу Горбачов през 1991, но Желев, Доган, Паси и шепа визионери вече са обявили национален курс на Запад.
На 8 август 1990 д-р Паси -- в Христовата възраст тогава, научен сътрудник по математическа логика в БАН -- скандализира не само ВНС, но и цялата държава с речта си в Парламента: България да напусне Варшавския Договор и да влезе в НАТО. Тази негова визия е докладвана и на заседание на Северо-Атлантическия Съвет в Брюксел, където произвежда бурен смях сред 16-те посланици (днес те са 29!) на страните-членки. Един от малцината, които приели новината спокойно и с интерес е бил Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер.
На 23 август, в питане до външния министър Бойко Димитров, 33-годишният Паси развива идеята си: НАТО е бъдещето на България. Според архивите веднага след Паси на трибуната на ВНС се изстрелва депутатът от СДС-БСДП Петър Корнажев -- зам. Председател на СДС. Той емоционално разграничава СДС от Паси, който бил изказвал само своето лично мнение. СДС има 144 депутата, нито един от които не опонира публично на Корнажев в онзи ден...
"Очаквах срещу мен да се изправи генерал Добри Джуров, но той вероятно с редници като мене не е спорел...", си припомни с толеранс към историята Соломон.
Речта на младия атлантик в 1990 отеква като бомба в цялата страна. Хората по предприятия, учреждения и магазини (в тях радиоточките не се гасяха) притихваха, шокирани от думите на Паси -- със смесица от повече страх и по-малко надежда. Социологически изследвания показват, че през август 1990 планът "Паси" събира едва 15% обществена подкрепа при 85% неодобрение. Паси стана, макар и за кратко, един от най-критикуваните и обругавани политици у нас, а впоследствие идеята му -- една от най-популярните в Нова Европа.
В това време разделно Ахмед Доган без колебние е направил и заявява своя избор. Доган -- а след него и цялата група на ДПС -- е сред първите от 135 депутати от 400-членното ВНС, подписали петицията на Паси. Соломон я внася в деловодството на парламента на 22 декември 1990 – като подарък, който бъдещият външен министър и президент на Атлантическия клуб си прави за 34-ия си рожден ден.
Месец по-рано, през ноември 1990, по покана на правителството на САЩ, Паси селекционира и оглавява първата депутатска група от страна-член на Варшавския Договор, посетила щаб-квартирата на НАТО. ДПС е надлежно представено и в тази национална атлантическа мисия. Председателят на ВНС Николай Тодоров не пропуска да разграничи българския Парламент от акцията на Паси и първопроходците на източоевропейския атлантизъм. Но Соломон обича и да се разграничават от него, и да го подкрепят. А тези които го подминават обикновено се връщат, за да му се извинят...
Пред Вьорнер Паси за пръв път разкрива плана за създаване на Атлантически Клуб като публичен инструмент за реализацията на стратегията за членство в НАТО. А Ахмед Доган, редом с д-р Желев и ключови депутати от ВНС, е сред първите членове на клубния борд. Втората среща Паси-Вьорнер е през 1991 в известния Трабант, който днес е в Националния Военноисторически Музей.
Соломон е продължител на вековна семейната традиция за защита на човешките права и малцинствата. Баща му проф. Исак Паси е сред отявлените защитници на младия учен Ахмед Доган, когото комунистическата власт репресира дори в научната му кариера през 1980-те. Майка му д-р Лилия Паси е сред учредителите на Клубовете за гласност на д-р Желев. А Соломоновият прадядо Елиезер Калев е спасявал от бесилката българи участници в Априлското въстание, които от благодарност кръщават след Освобождението улица на негово име в Пловдив.
Паси не се притеснява да скандализира обществото, ако смята, че е прав. Перифразирайки Аристотел, мотото на Паси е: "Обществото ми е скъпо, истината ми е по-скъпа". Една от ранните му акции е в апогея на Възродителния процес, в началото на 1980-те. Той приема турски псевдоним -- Сюлейман Техликели, с който подписва математическото и художественото си творчество. Това е бил много скромен и съвсем плах - според зрелия Паси днес - жест на солидарност с репресираните ни турски сънародници. Но ние, съвременниците на Паси, помним, че за такива "шеги" комунизмът репресираше и дори вкарваше в затвора, при това не на шега.
Малцина помнят, че при конституирането на ВНС д-р Паси прави и друго, изпреварило времето си и събрало критики предложение: Ахмед Доган за зам-председател на ВНС. Паси вижда у Доган фактор за стабилизация на разклатения от Възродителния процес национален мир. "За мене изборът на Доган в ръководстството на ВНС беше съвършено естествен през 1990, но с това предложение предизвиках неразбираем към днешна дата негативизъм и език на омразата. Днес, през 2016, можете ли да си представите Народно Събрание без зам-председател от ДПС!" пита Паси, който вярва, че историята го е реабилитирала, макар и след време.
Според Паси "Когато държавата е била на външнополитически кръстопът, Доган е тръгвал на Запад: при Косовската криза 1999, след 9/11 2001, в Афганистан, при дилемите ЕС-АЕЦ Козлодуй и Ирак--НАТО, при българо-американските военни бази (2003--2006), признаването на Косово..."
Архивите разкриват и категоричната подкрепа, която Доган оказва на друго, не по-малко скандално за времето си, атлантическо предложение от далечната 1990 г. Д-р Любомир Иванов и група народни представители, заедно с д-р Соломон Паси предлагат България да се включи в коалицията на президента Буш, освободила Кувейт от окупацията на диктатора-агресор Саддам Хюсеин. Светкавичната победа на коалицията изпреварва изпращането на българския батальон, но документите помнят подкрепата на Ахмед Доган.
"Сегашната толкова дискутирана реч на Доган не е опит за български арбитраж между Русия и Турция, а добра дипломация и национално позициониране като предвидлив преговарящ." смята Паси.
Колкото и бунтарят Паси да е толерантен към правата на малцинствата, толкова той е чувствителен към екскузивните практики на отделните партии. За Догановата реч той добавя: "В нея има и дълбинни вътрешно-партийни измерения, които не коментирам. Вътрешната, за разлика от външната политика на ДПС (както и на всяка партия, впрочем), не винаги съм я разбирал или одобрявал. Изобщо, колкото е по-локална една политика, толкова тя е по-неразбираема за света. Още недоумявам защо ДПС не подкрепи Петър Стоянов за втори президентски мандат и защо не подкрепи Симеон Сакскобурготски за втори триумфален премиерски мандат -- сега България можеше да е една много, много по-щастлива страна! Но ДПС има младежки заряд и нейната еволюцията е възможна, за да не кажа неизбежна." предсказва д-р Паси.
"Отношения между НАТО и Русия ще продължат да се обтягат и през 2016 и това мнозина проумяха след току-що подписаната от президента Путин нова стратегия за сигурност, която определя НАТО като заплаха. В отношенията НАТО-Русия България трябва да помага с дела и да не пречи с думи. (А примери за последното, уви, не липсват.) Съветът НАТО-Русия трябва да възстанови своята работа с мандат за обща и ефективна победа срещу Ислямска държава. Оформя се нов гео-политически полюс -- БРИКС-ШОС, в който Русия играе водеща роля. Задава се нов световен ред, паралелен на застиналата в миналото ООН. И Ахмед Доган е забелязал точно тази тенденция, убягваща от мнозинството. Западът има нужда от смарт подходи, каквито Атлантическият клуб отдавна предлага, но правителствата бавно зреят за тях. Европа има нужда от лидери, България още повече." завършва коментара си за 24 часа д-р Соломон Паси.
Всъщност за хората, които познават почетния лидер на ДПС, е пределно ясно, че позицията му е по-скоро срещу ислямистката политика на президента Реджеп Ердоган, отколкото в подкрепа на президента Владимир Путин. Както се противопоставя на опитите на Анкара за политическо влияние в България, по същия начин Доган отхвърля и хибридната война на Москва, под чиито удари попадаме и ние.
