Български
English
Публикации
Ехо от севернокорейските жестокости. Или щастието от чуждата смърт
Есе от Цветелена Томова, бакалавър по политически науки и международни отношения,
University of Rome "La Sapienza", Italy
Универсализацията на човешките права се нарежда сред най-важните постижения на миналия век, а въпреки това тяхното всеобщо зачитане закъснява. Дори в далечната 1689 г. Джон Лок твърди, че всички хора идват на този свят с правото на живот, свобода и собственост и чрез договор дават живот на една политическа общност, която има за основна задача да гарантира пълноценното упражняване на тези техни естествени права. Нещо, което не се случва в „страната на утринната свежест”. Там където 38-ят паралел разделя корейския полуостров не само териториално, но и идеологически, хуманитарната катастрофа е събрала страховито богата колекция от ужаси. Точно по тази причина Северна Корея се нарежда сред страните с най-лоша ситуация по отношение на правата на човека и основните свободи и в продължение на години бива обвинявана в тяхното системно нарушаване. Животът на наследницити на една от най-старите цивилизации в света е характеризиран от един страховит омагьосан кръг от политическа, интелектуална и религиозна „коректност”, терор и колективно изкупление на вината. Очевидно думите на Русо, че „човек се ражда свободен, а навсякаде е в окови” са много актуални за севернокорейския народ и то не само в преносния смисъл.
С цел по-обстойно разследване на престъпленията на режима в Пхенян, ООН създава специална Комисия, която от повече от година събира информация относно нарушаването на човешките права в държавата отшелник. Според доклада от близо 400 страници, който комисията разпорстранява в Женева през февруари т.т., „системните, широко разпространени и тежки нарушения на човешките права" са без прецедент в съвременния свят и може да се приравнят към нацисткия геноцид, извършван в концлагерите на Втората световна война. Затворнически лагери, мъчения, публични екзекуции, принудителни аборти, убийства на новородени, изнасилвания и лишаване от храна са в реда на нещата в тази държава. Документът съдържа и рисунки на мъченията, понесени от някои бивши политически затворници, успели да напуснат страната. Може би единственият им начин да „документират” и денонсират зверското животоподобие. Както многобройните случаи, в които мишка или влечуго стават най-големият деликатес. Деликатес, който впоследствие се превръща в дегустатор.
Въпреки всичко режимът на Пхенян отрича, включително съществуването на концентрационни лагери, т.нар. "kwan-li-so", но има свидетелства на бивши затворници и пазачи, събрани от Amnesty International и Human Rights Watch, според които в колиби от изсушена кал и сламен покрив, в мръсни стаи от по 50 квадратни метра, върху изгнили дървени дъски, спят 30-40 души. Вентилация почти няма, а отопление, при зимни температури достигащи до -20 ° C , липсва. Лошата хигиена и липсата на медицински грижи довежда до бързото разпространение на болести като пневмония, туберкулоза, пелагра, и т.н. Санитарните възли са само по 1 за 200 души и тоалетната хартия е само блян. Подобно на системата от т.нар. Kapos-и (затворници помагащи на германците в нацистките концентрационни лагери), охраната в севернокорейските такива определя някои „заслужили” затворници, които да контролират останалите разпределени на групи: ако някой работи по-малко от това, което му е заръчано, наказва се цялата му група. Това унищожава всяка солидарност между затворниците и ги насърчава да бдят един над друг и доносничат. Мъже, жени и деца работят 7 дни в седмицата и са третирани като роби, а от 21 до 23 часа следват курсовете по „идеологическо образование”. В тези часове биват също наказвани затворници, които не са постигнали поставените трудови цели. Деца до 16 години трябва да носят всеки ден 12 тежки дървесни стволове за 4 км разстояние или 30 торби с тор, с тегло до 30 кг. След завършване на 16-годишна възраст, лишените от свобода се считат за възрастни и се третират като такива. Затворниците, които нарушават правилата на лагера (напр. опитват да откраднат храна или да избягат), обикновено се осъждат на смърт и биват екзекутирани пред други затворници. Правилата за прилагането ѝ са различни, най-често чрез разстрел или влачене с въже от автомобил. Някои споделят за хвърляне на гладни, свирепи кучета. Тези, които покажат непоносимост към гледката, също биват убивани.
Ситуацията извън лагерите е не по-малко трагична. В т.нар. Корейска народно-демократична република, няма нищо демократично. Тази „престъпна държава”, както я нарича в едноименния си роман „Corée du Nord, État voyou” френският изследовател и историк Пиер Рогюло, от десетилетия осъжда опустошеното си гражданско общество на живот в най-тъмното и насилствено средновековие. Екзекуции по бързата процедура за щяло и нещяло и страховит глад, са произвели неизвестен брой жертви, а архаично-диктаторския режим предотвратява всяко социално и икономическо развитие, пише авторът.
По предположения на Световната организация за прехрана (FAO) близо 8 милиона души страдат от хроничен глад в Северна Корея, а именно гладът е този, който отнема човешкото от човека. Кара го да се превърне в машина, която трябва просто да бъде захранвана, без значение с какво. Било то с насекоми, мишки, ескременти или човешко месо. Да, човешко месо. Според информация събрана от Аsia Press (специализирана информационна агенция, базирана в Осака, Япония) и разпространена от британския The Sunday Тimes, епизодите на канибализъм в Северна Корея са печално известни. Съобщава се за баща, който е бил екзекутиран чрез разстрел, след като е убил и изял двете си деца. Друг човек е изровил трупа на внучето си и също го изял, а трети, полудял от глад, сварява собственото си дете и се засища с плътта му. И т.н. и т.н. И докато смъртта, вместо до скръб и погребение, води до чревно удовлетворение, скъпият и боготворен лидер Ким Чен Ун харчи милиони долари годишно за луксозни придобивки и поддръжка на военния апарат. Най-военизираната страна в света разполага с реактори за обогатяване на уран и заводи за елементи за ядрено оръжие, две съоръжения за производство на ракети и голям район за ракетни тестове, докато населението умира от глад, буквално (статистики сочат между 2 и 3 милиона жертви за последните 10 г. )
Това, накратко, е част от културата на един самоизолирал се тираничен режим, наричащ се още народен, с който България от 1970 г. периодично подновява своето неясно сътрудничество, а тазгодишна преподписана спогодба с КНДР дори цели неговото разширяване в сферата на образованието чрез размяна на стипендианти. Какво ли биха могли да научат родните ни студенти в страна, в която появата на нови частни медии и развитието на социални дейности, изключени от политическата власт, са незаконни, а разпространението на лични компютри и свободен интернет е забравена мечта? Би било добре на щастливците спечелили стипендии да не се налага в графа „свободноизбираеми предмети” да избират между сляпо подчинение, култ към лидера и политически коректно мислене.
Автор
Цветелена Томова
