Youtube Twitter Facebook

Публикации

Психоанализа на Соломон Паси

Автор: Д. Станева, студентка в 3 курс, специалност - Социология в ПУ "Паисий Хилендарски"
Предмет: Увод в психологията
Задание: Психоанализа на български политик.
Преподавател: Иван Стоянов

Събитията на символичната дата - 10 ноември 1989 година, поставят началото на един дълъг преходен процес в Република България, а от друга гледна точка слагат край на една друга епоха, един строй, един политик – Тодор Живков. С този край на тоталитарния режим започват да се извършват множество промени, които да подпомогнат прехода на България към демокрация и пазарна икономика. Една от първите промени е повеждането на свободен митинг на 18 ноември, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и „Екогласност”, във втората, от които, бъдещият тогава министър на външните работи - Соломон Паси е активист. Една от най – важните промени е през 15 януари 1990 г., която е отмяната на член първи от Конституцията регламентиращ монопола на партията върху държавната власт, месец след внасянето на предложението съгласно изискването на член 143 от Конституцията. Ден по – късно на Кръглата маса започва заседание от 16 януари до 15 май 1990. Освен премахването на чл. 1 от старата Конституция е договорено разпускането на политическата полиция (част от бившата Държавна сигурност), деполитизиране на армията, разпускане на организациите на БКП по месторабота. Премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция. Взето е и решение за свикване на Велико народно събрание със задачата да изработи нова Конституция. Само месец по – късно първите свободни и демократични избори (без доминиране на БКП) след повече от 45 г. са факт и се състоят на 10 и 17 юни 1990 година. Преобразуването на множество сфери от политическия живот, главната, от които е промяната на политическият режим и внасянето на многопартийността, поставят едно добро начало за поява на различни политически движения, идеи и формации. Поддръжник на демокрацията, който съм избрала да анализирам е небезизвестният Д-р Соломон Паси.

Д-р Соломон Исак Паси е роден на 22 декември 1956 г. в град Пловдив. Той е син е на известния професор по философия и естетика Исак Паси и жена му Лили Паси. Соломон е български политик от еврейски произход, кръстен на дядо си, а името му означава „мъдър”. Соломон Паси е известен с това, че е основател на Атлантическия клуб в България, както и министър на външните работи в кабинета на Симеон Сакскобургготски от 2001 година до 2005 година. Не само това възниква обаче, когато се чуе неговото име, главните характеристики, които му се приписват са предложението му България да стане член на НАТО, а по – късно и подкрепата и предложението му на законопроекткъм присъединяването ни към Европейския съюз. Реализирането и на двете му желания към днешна дата са факт, първото даже се осъществява по време на мандата му, негова е и честта да подпише двата исторически договора за страната ни.

Нека започнем с обстойно анализиране  на образованието на Соломон Паси, който напълно свободно говори на три езика – английски, руски, френски и има познания по испански език. Като министър на външните работи познанията му позволяват свободно да общува на няколко езика на срещите, заседанията и конференциите с колегите си. Тези познания по английски език, той получава от родителите си, а руски усъвършенства сам. Тази ученолюбивост на Паси, можем да кажем, че е не само лично качество, но и е наследена от неговото семейство. Родителите му, също толкова образовани и ерудирани личности, са отличен пример за сина им със своята богата лична библиотека в дома им, както и с професионалните си успехи – небезизвестен професор по философия и естетика и лекар ендокринолог с втора специалност - вътрешни болести. Въпреки че не следва примера нито на един от двамата в областта на учението си, Паси успешно завършва магистърска степен по „Математическа логика” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1979 г., а през 1985 придобива докторска степен по „Математическа логика и Компютърни науки” отново там, като по – късно специализира „Математическа логика” в Тулуза, Франция през 1987 година. Същевременно той развива и академичния си живот – от 1980 година до 1983 година работи във Факултета по математика в Софийския университет „Св. Климент Охридски", а от 1984-та до 1994 година е научен сътрудник I степен в Института по математика при Българската академия на науки (БАН). Също така той е и асистент по „Математическа логика и компютърни науки” във Факултета по Математика и информатика на Софийския университет "Св. Климент Охридски” и е дал своя принос към водещи списания в сферата на компютърните и информационни науки и математическа логика. През 80-те и 90-те той става автор на теория за модална логика, която осъвременява тази на Аристотел от IV в. Пр.Хр. Д-р Паси често си сътрудничи с CNN, BBC, DW, а наскоро е дал своя принос и към списанията National Geographic и GEO.

Семейната среда, която му осигуряват родителите му, също допринася за неговото развитие през годините. Те го насърчават към целенасоченост, добро образование, към странична литература, чрез която да обогатява знанията си. Майка му споделя, че е бил много любознателен като малък, на това се дължи и неговата висока култура и подготовка при изказвания и разговори с други хора, той има какво да каже, как да подкрепи тезата си, винаги дава примери с други страни, ако разговора се отнася до България, притежава изключително богат културен и умствен капитал, чрез който да заинтригува отсрещния и е изключителен новатор в мисленето си. Други негови занимания са спорта–практикува джогинг и плуване и има черен колан по айкидо. През свободното си време обича да играе шах. Това е любов, която е наследил от баща си, който още от детството му го учи да играе, за да развие стратегическото си мислене. Така освен чужди езици, Мони Паси наследява и голямо културно богатство от семейството си, което развива и се превръща в добър пример като народен представител, а по – късно и като външен министър на страната ни. Неговият произход никога не е бил пречка, по никакъв начин, за осъществяване на неговите планове и проекти. Роден и израснал в България, той се чувства достоен да представя държавата ни и етническата му принадлежност няма значение. Щом живее тук, това е достатъчна мотивация за него, за да работи в полза на страната ни.

Въпреки че, образованието му не е свързано с политика, то носи на Паси големи плюсове, богат културен капитал, а за заслуги в областта на обществените науки и външната политика е удостоен с почетното звание „Доктор Хонорис кауза” на Югозападния университет в Благоевград през 2005 година. Владеенето свободно на няколко езика, както и познанията му в областта на математиката и компютърните науки го оформят като един образован и начетен народен представител.

Паси е бил лидер на опозицията и на движенията за права и свободи от 1985-та до 1990 година, което можем да свържем и с членството му в Независимото сдружение "Екогласност" през 1989 година, което по – късно се превръща в политически клуб, а членовете на организацията са сред основателите на Съюзът на демократичните сили (СДС) и Зелената партия.Партията е регистрирана по Закона за политическите партии на 23 април 1990 г. и започва своята дейност чрез парламентарната си група от 17 депутати във Великото народно събрание. Той е участник в Националната кръгла маса за преход към демокрация. През лятото  на 1990 година, депутатите на ПК ”Екогласност” подписват новата Конституция на Република България, а партията напуска СДС. Освен това Соломон Паси е съосновател и член на Зелената партия от 1989 г, член на Изпълнителното бюро на Зелената партия от 1989 година, както и неин говорител и неин секретар. След изборите, от 13 октомври 1991 г., я напуска поради неразбирателства с лидера на ЗП –  Александър Каракачанов. Той е и депутат от 1990 до 1991 година в 7-то Велико народно събрание, избран с листата на СДС, освен това е и член на Националния координационен съвет.

От началото на поетите инициативи в политическата сфера, Соломон Паси „очертава” пътя на избора си за вида на управлението, което защитава и уважава в България, а именно демокрацията. Това е една друга черта, по която се различава от баща си, който членува в Българска комунистическа партия (БКП). Още през 1985-та година той се заема със защитата на правата и свободите на гражданите, с което показва неговото желание за настъпването на демокрация, желанието му за духовна свобода, свобода на словото и премахването на всички ограничения, наложени от комунистическата партия. Учредяването на Зелената партия, участието му в СДС ни показва само неговото постоянство в идеите за демокрация, хуманизъм, равнопоставеност, защитата на правата на гражданите.

Следващият ход на Паси, с който е споменаван и до днешна дата, е внасянето на предложение в парламента за присъединяване на България към Северноатлантическия договор на 23 юни през 1990 година. Неговите мотиви са, че това членство в НАТО е жизнено важно за развитието на държавата ни като демократична европейска цивилизована нация. Тази негова идея, която е приемана несериозно, с насмешка и подигравки, се превръща в кауза на живота му до нейното осъществяване. Той самият добре осъзнава и помни реакцията на колегите му и казва: „Кой не се смя тогава?”. Въпреки това, той не се отказва от целта си. Това негово качество показва неговата всеотдайност, насоченост и постоянство към поставените задачи и цели. Тази негативна реакция никога не е била способна да го откаже от заветната му мечта. След по-малко от месец - на 13 юли 1990 г., с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г. През август 1990 г. посланикът на Република България в Кралство Белгия, г-жа Леа Коен получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО, а на 15 ноември 1990 г. се състои първото посещение на тогавашния български външен министър Любен Гоцев в Главната квартира на НАТО. Така предложението на Паси започва да се реализира и на 4 април 1991 година той основава и става председател на Атлантическия клуб, който е независима неправителствена и нестопанска организация. Тя първоначално не членува в НАТО, но се създава с цел да поддържа връзки с международни организации като нея, а по – късно и с Европейския съюз и Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Един много емблематичен момент е посещението на Генералния секретар на НАТО – Манфред Вьорнер в България и неговата прословутаразходка в София с небезизвестния трабант на Соломон Паси на 13 юни 1991 година. От октомври 1992 г. Атлантическият клуб е асоцииран с Асоциацията на Атлантическия договор, първоначално като наблюдател, а след това с пълноправен статут. По този начин каузата на Соломон започва да набира своята скорост само в рамките на месец, което може да ни подскаже неговото качество да убеждава мнозинството с увереност в правотата си и в желанието си да помогне с кауза, свързана с държавата, а не за собствена печалба. Именно тези качества вероятно грабват слушателите и поддръжниците му. Точно в тази негова постъпка обаче – смела и спонтанна – се крие един от недостатъците, които той притежава. Този незабележим на пръв поглед минус от характера му е точната причина за смеха на колегите му, тъй като едно такова мащабно предложение е правилно да бъде обсъдено и съобразено с мнението на съпартийците му, следва аудиторията, на която ще се бъде направено предложението да бъде подготвена с точни и ясни мотиви, защитени и аргументирани заедно с колегите му. Говоренето на своя глава, без подкрепата, от който и да е било е причина за несериозното поведение и подигравките, което не е коректно отношение спрямо Паси, но той от своя страна сам неволно ги предизвиква със спонтанността на своето предложение, в което той още тогава вярва, че ще се осъществи, но изключва аудиторията като важно мнение и одобрение, което е трябвал да получи предварително.

Доказан факт е днес, че неговата кауза се превърна в национална благодарение на него и колкото и добре обмислена или не е била по това време, е предложена с цел развитието и благосъстоянието на България.

През 1994 година е основана Фондация „ХЕМУС`95”, чрез което, с участието и подкрепата на Соломон Паси се организира първото специализирано военно изложение за отбранителна техника в Международния Панаир в град Пловдив. Тази изложба, която въпреки трудностите се осъществява, е мост към НАТО и показва, че присъединяването на страната ни към НАТО не е насочено по никакъв начин срещу бившия ни съюзник Русия, а е с цел България да заеме място сред семейството, към което по принцип принадлежи. Тази негова постъпка е много стратегическа с цел получаването на внимание от страна на НАТО към България и запознаването и  изтъкването на постигнатите постиженията на българската военна индустрия, както и с иновациите и нейните възможности да се развива в дадена област на военната отбрана.

През ноември 1996 година в Рим се провежда четиридесет и второто общо събрание на Асоциацията на Атлантическия договор. Тя одобрява нов устав и избира Д-р Соломон Паси за вицепрезидент на международната Атлантическа асоциация. По този начин той става първият представител на Централна и Източна Европа, който е избран за този вид пост от страна на Асоциацията на Атлантическия договор. Това е една голяма гордост за България, а Паси от своя страна успява да докаже своите качества като целенасочеността и упоритостта, които притежава, за да достигне до такава престижна позиция, с която да се облагодетелства и страната ни. Фактът, че именно той е избран, е достатъчен, за да преценим, че лидерските му качествата са много положителни за неговото професионално развитие и за осъществяването на поставените цели. Безспорно той е заслужавал тази позиция като човек основал Атлантическия клуб в България, като човек, който е внесъл идеята за членство в НАТО , той има голямо влияние за постигането на всичко това, не само чрез много труд и старание, а и благодарение на качествата му, многото контакти и  езиците, които знае.

Същата година, на 25 май, за пръв път в България се завръща Симеон Сакскобургготски. Едно от следващите му завръщания през 2001 година е съдбоносно за Д-р Соломон Паси, тъй като той се включва в сформираната  от Симеон Втори партия – Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Тя печели парламентарните избори в коалиция с две други партии – ДПС и БСП. Симеон Паси влиза в кабинета на Симеон Сакскобургготски като министър на външните работи. Това е най – високият пост, който заема той в парламента. Една от неговите главни каузи като външен министър на България е държавата да се присъедини към НАТО и Европейския съюз като пълноправен член. Като такъв той печели награда за дългогодишната преданост към евроатлантическите идеали от Гръцката асоциация за атлантическо и европейско сътрудничество през 2001 година.

Голямо развитие с казуса за НАТО настъпва и по време на мандата на Петър Стоянов от 1997 до 2002 година. Преди началото на кампанията Стоянов е подкрепен от СДС и НДСВ като заявява, че неговата цел като президент е да присъедини България в НАТО и Европейския съюз. Така след спечелването на изборите той удържа на думата си и България подава официално молба за членство в НАТО, той играе и важна роля в разрешаването на Косовската криза, като не дава въздушно пространство на Русия и подкрепя Алианса. Така двамата със Соломон Паси си сътрудничат в подкрепата на каузите и изиграват важни роли един за друг. Стратегията на Паси да подкрепи кампанията на Стоянов с замяна на популяризиране на неговите мисии и цели е печеливша. Именно по време на мандата на Стоянов, България започва активни преговори за присъединяване към Европейския съюз, които са ключови за последяващото приемане на страната. България ратифицира рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и става непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

---

Бележка: Материалът е изготвен без да е проведен личен разговор между авторката и Соломон Паси.