Български
English
Публикации
Соломон Паси пред списание "Либерал": Небесни останки
Публикувано в сп. "Либерал", февруари 2013 г.
Текст: Капка Тодорова; Илюстрации: Ернст Мерхайм;
Превод от немски: Анна Ангелкова, Институт за културна дипломация, Берлин
В Космоса става тясно: сблъскват се останки. От стартирането на „Спутник 1” на 1 ви октомври 1957 г. хиляди ракети и сателити са изстреляни в треакторията на Земята, оставяйки зад себе си огромни количества отпадъци. След 20 години ще бъде невъзможно, нещо да бъде изпратено в космическото пространство без последствия. Един либерал иска да въведе ред във Всемира.
Да изчистим Космоса! Този път либералният политик Соломон Паси иска да превземе небето. Бившият външен министър и по-ранен председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) често първоначално среща скептицизъм относно идеите си. Например когато едва една година след Промяната за първи път посещава седалището на НАТО в Брюксел и изразява желанието, възможно най-бързо България да стане член на Атлантическия съюз. През 1990 г. това е все още дръзка цел, тъй като Варшавският договор, според силата на който България е верен съюзник на Москва, още е валиден.
Няколко години по-късно Паси развива друга ексцентрична идея – Папа Йоан Павел II да посети България. Следата за атентата срещу Папата през 1981 г., който остава до край не изцяло разнищен, води право към малката държава на Черно море. Едно посещение на Папата би трябвало завинаги да заличи подозрението срещу България. Папа Йоан Павел II посещава през 2002 г. страната, а през 2004 г. България става член на НАТО.
След това Паси води още тежки битки: например за въвеждането на единно зарядно устройство за всички мобилни телефони в Европейския съюз. Или за засаждането с български рози на опиумните плантации в Афганистан. Преди две години, по време на Международната зелена седмица в Берлин, Афганистан за първи път представя олиото, произведено от български рози.
България, Европейският съюз, Афганистан – Земята става твърде тясна за амбициозния доктор по математика. Сега иска да въведе ред в Космоса. Отново печели скептични погледи, но убеденият либерал е свикнал с това. Защо израстналият по време на Комунизма политик е избрал тази философия? „Либерализмът е свобода. Винаги съм се борил за това да бъда свободен. Не обичам политическите догми. Бидейки либерал, мога винаги да се развивам и постоянно да вървя напред.”
Офисът на Соломон Паси се намира в една от многобройните ултрамодерни нови сгради в София, които изникват като гъби през годините след Поврата. При хубаво време, от стъкления асансьор, който води към работното му място, се виждат звездите в зимното небе.
Книги със заглавия като „Космическо право” и „Космически алманах” са натрупани на бюрото му. Той самият пише нещо на лаптопа си и същевременно говори по телефона.
„Работя винаги прав, Хемингуей също го е правил. Така се концентрирам оптимално”, обяснява политикът. Посочва своята последно издадена книга, „Съвременни проблеми на националното и международното космическо право”, която е написал съвместно с българската юристка Рада Попова и австралийския професор по международно право Стивън Фрийланд.
„Бъдещето принадлежи на онези, които гледат към звездите. Но не заради романтиката, а от чист прагматизъм”, казва 57-годишният визионер. „Трябва да помислим над това, как можем да овладеем и предпазим тази територия и какво правово регулиране да приложим за тази цел”, обяснява убедено политикът, пристъпвайки енергично напред-назад в своя офис.
Космическото пространство отдавна е част от нашето ежедневие, дори и изобщо да не забелязваме този факт. Между 15 и 20 процента от човешките дейности се осъществяват днес в космическа среда – обажданията по мобилния телефон, филмите по телевизията, сърфирането в интернет, навигационната система в колата. С всяко кликване получаваме сигнали директно от Космоса. „Международната общност опитва от около 50 години да въведе правила. Но проблемите стават все по-драматични, особено трудностите, предизвикани от космическите отпадъци”, предупреждава Паси.
Защото от пускането на „Спутник 1” на 4ти октомври 1957 г. човечеството оставя след себе си огромни количества отпадъци в Космоса. Според изследвания вече повече от 600 хил. отпадъчни частици, по-големи от 1 сантиметър, споделят треакторията си с тази на нашата планета. „Ако продължаваме със същото темпо, след 20 години няма да можем повече да изпращаме сателити в Космоса без риск от вреди по тях”, според преценка на Паси. И дори човечеството незабавно да спре да изстрелва обекти във Всемира, проблемите първоначално ще продължат да се задълбочават. Защото вече съществуващите останки с течение на времето се сблъскват и образуват още повече отломки.
Накъде с всички тези отпадъци? Соломон Паси не би нарекъл тези милиони частици боклук. Защото става въпрос за скъпи метали и ценни материали, които отново могат да бъдат оползотворени. Още по-важно е обмислянето на стратегии за избягването на нови отпадъци. От чисто технологична гледна точка това все още е твърде сложно и твърде скъпо. Правото е единственият механизъм да бъде решен този проблем – чрез всеобщовалидни правила. Тъй като все още липсват задължаващи международни закони за функционирането на сателити, хората, занимаващи се с тази дейност, не се грижат за отпадъците от машините. Поради това Паси е убеден, че Европейският съюз и Орагнизацията на обединените нации трябва да се обединят за създаването на обща правова основа по темата.
При първото посещение в Брюксел – осмян
„Космосът принадлежи на цялото човечество, както отритото море и Антарктика. Трябва да приложим правовото уреждане за общите ни територии на планетата и върху космическото пространство”, приканва Паси, който е пропътувал Антарктика, участвайки в научна експедиция. Политикът е убеден, че и новият му проект ще има успех. За математика иновативното мислене винаги е било естествен процес. Все пак е синът на най-известния философ в България, професор Исак Паси. Соломон е завършил математическа логика и компютърни науки.
Един от примерите за поведение на Паси е бившият секретар на НАТО Манфред Вьорнер. „Той притежаваше наистина креативно мислене”, твърди Паси. И е един от малкото, които не му се присмиват при първото посещение в Брюксел през 1991. Вьорнер споделя убеждението му, че само бързото членство на източноевропейските държави в Атлантическия съюз може да осигури мира в Европа.
Още през същатата година Вьорнер посещава София, където вместо с бронирана лимузина се вози из софийските улици в трабанта на Паси. Така автомобилът на ГДР придобива световна слава. След това и други политици от Запада възприемат тура из София с трабант почти като задължение: наследниците на Вьорнер, Джордж Робертсън и Яп де Хоп Схефер също пътуват с трабантчето, а през 2002 г. дори Папа Йоан Павел II благославя малкия автомобил. През 2005 г. Паси го подарява на Националния исторически музей на България. „Представлява един забавен паметник на дългия път, който трябваше да измине цялата Социалистическа общност, за да пристигне в западната демокрация”, казва Паси.
Никога не се отпуска
След като постига целта си да направи България отново част от европейското семейство, не му е отреден повече политически успех. Остава външен министър до 2005 г., на изборите през 2009 г. загубва депутатския си мандат. През същата година се проваля и кандидатурата му за поста на генерален секретар на НАТО. От този момент енергията му е посветена не на политиката, а на технологичното развитие.
По-скоро по случайност животът му поема в тази посока. „Беше една пролетна вечер преди 5 години. Бях на служебно пътуване и исках да се обадя на съпругата си. За жалост батерията на мобилния ми телефон беше изтощена, а никой от колегите ми нямаше подходящо зарядно устройство. Запитах се: защо щепселите са различни?”, спомня си бившият министър.
Тази мисъл не му излиза от главата. Вкъщи пише писмо до Европейската комисия и предлага да се уеднаквят зарядните устройства. „Универсалното зарядно устройство ще възвърне вярата на народите в Европейския съюз”, твърди Паси в писмото си. По това време съществуват повече от 30 вида зарядни. Но става въпрос не само за това, ежедневието да се улесни. Според изчисления, по това време в Европейския съюз се използват 400 млн. мобилни телефони и всяка година се продават около 185 млн. нови. Към всеки от тях има и ново зарядно устройство. Така всяка година от вече неизползваеми зарядни се образуват около 50 хил. тона отпадъчни електронни материали и въглероден диоксид. „Тези отпадъци няма да съществуват занапред. Гордея се с това”, казва Паси и посочва своето универсално зарядно устройство. От повече не се и нуждае.
Всъщност такъв щепсел би могло отдавна да има. Българинът не е първият, на когото хрумва тази идея. Но е най-упоритият. Първият отговор на неговата молба е кратък отказ. „Такъв закон може да бъде предвиден, само ако търсенето и предлагането на пазара не съответстват.” Но в този случай пазарът ощетява клиентите, смята Паси. И продължава да праща писма. Още и още.
„Контактите ми с Гюнтер Ферхойген, по това време комисар по индустрията и фирмената политика, бяха много полезни. Поне четеше писмата ми”, казва българинът, смеейки се. Ферхойген и Паси се познават добре. Все пак германецът е бил отговорен за разширяването на изток. Това не е първата им схватка. И Ферхойген знае, че Паси често жъне успех, защото притежава рядко качество – никога не се отпуска. Освен това, през есента на 2008 г. пресата започва кампания срещу бюрокрацията в Европейския съюз. Ферхойген трябва да действа.
Борбата с фирмите се оказва по-трудна, отколкото може да се предположи. 9 организации и 14 производители на мобилни телефони се съпротивляват в продължение на месеци. През 2011 г. се приключва. Новото универсално микро USB зарядно устройство за мобилни телефони е на пазара. Междувременно българинът следи още два проекта – единни зарядни устройства за лаптопи и за notebook. Пътят е вече подготвен. Сега остава само Космосът да бъде почистен.
---
КАПКА ТОДОРОВА е кореспондент в Европа на българския всекидневник „24 часа”, както и на Българското национално радио. Когато по време на последното заседание на Съвета на Европа остава с изтощена батерия на телефона си, разбира колко е успокояващо за нервите винаги да можеш да вземеш от някого назаем зарядно.
За контакти: redaktion@libmag.de
