Youtube Twitter Facebook

Публикации

Анекс към сборник в памет на Исак Паси

От Петър-Емил Митев

Признаваше само един меродавен критерий за постигнатото от твореца – историческото време. Не може да се оспори, но може да се допълни – само значимите творци помнят това. И още. Новите поколения, които ще се родят и израснат в европейска България, ще имат възможност да оценят творческото дело на човек, който направи толкова много, за да се европеизира нашата култура.

Двете страни на българската култура са националната самобитност и европейската принадлежност. Знакови фигури са Златю Бояджиев и Йордан Радичков, но също Цветан Стоянов и Исак Паси. „Нишките, които се прекъсват”  ни свързаха с най-голямата следвоенна философска дискусия. „Биографията на духа” не е мост към Европа, а по-скоро Одисея на завръщане към наши европейски корени.

Двете страни могат да бъдат противопоставени. Спомнете си полемиката между Тончо Жечев и Искра Панова. Но само тяхното единение е залог за бъдещето. Без националната самобитност рискуваме да останем имитатори, да бъдем евроепигони. Без европейски мащаб – да останем провинциалисти, да бъдем самобитни аборигени. На новите млади предстои да намерят мярата на динамичния културен баланс.

Исак Паси беше един от най-умните, най-целенасочените и най-порядъчни хора на българския ХХ век.

Мястото му ще остане незаето – и в сърцата на приятелите, и в българската култура, и в българското общество.