Публикации
Насърчаване на толерантността
Соломон Паси
Аз съм скромен представител на късметлийското българо-eврейско общество, което бе спасено от смелия български народ по време на Втората световна война. Първият ми сблъсък с публична политическа дейност се случи през 1985 година, когато бях на 28 години. Аз бях от тези, които подкрепяха турското малцинство, подтиснато от комунистическия режим. Следователно, придобих личен и семеен опит относно какво е и какво не е толерантност.
През средата на 90-те станах президент на Атлантически клуб в България, първата неправителствена организация, създадена в държава, членка на Варшавския пакт. Целта на клуба бе членство на бившите комунистически държави в НАТО и ЕС. Една от най-успешните ни и влиятелни програми имаше за цел насърчаване на толерантността в Европа, като гости и говорители бяха едни от най-влиятелните религиозни лидери – Папа Йоан Павел II, фанариотски патриарх Бартоломей и Далай Лама. Ние знаехме, че различията ни не трябва да бъдат виждани като опасности, но като възможности за съвместни действия и обогатяване, водещи към взаимен прогрес. Това е същината на евроатлантическите ценности. Следователно, с голямо удоволствие приех поканата да участвам в тази програма на фондация „Фридрих Науман” и американско-еврейското общество. Програмата ми предостави свеж арсенал от пресни аргументи и впечатляващи примери как да защитим общите ни ценности. През съшата година посетих и САЩ. Тази визита бе просветляваща и уроците, които научих от „Улица Сезам” в Ню Йорк, са ми полезни дори и днес.
По-късно, като Министър на външните работи, Председател на Съвета за сигурност към ООН, посредник и подписващ договорите за приемането на България в НАТО и ЕС, често имах възможността да си припомня тази програма и да използвам уроците, които научих от нея, отново. Понастоящем, Атлантическият клуб е съсредоточен върху споделянето на българския опит от прехода към демокрация със страни в нужда, като Северна Корея, Иран, Куба и много други. Днес се радваме на нова, високотехнологична среда и знаем, че интернет ще донесе плодовете на демокрацията на поробените хора много по-бързо от гутенбергската печатна машина. Арабската пролет е само началото на нова политическа ера. Дано тя да бъде и по-добра!