Youtube Twitter Facebook

Публикации

Севернокорейската пролет: Защо не е желана от Европа?

Отворено писмо до "Голямата петорка" на ЕС
Соломон Паси, 18 януари 2012

До:

Херман Ван Рампой Президент Европейския Съвет

Мартин Шулц Президент Европейския Парламент

Катрин Аштън Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи  и политикатана сигурност, Европейска служба за външна дейност

Жосе Мануел Барозу Президент Европейската комисия

Хелле Торнинг-Шмид Министър-председател Дания

Вили Совндал Министър на външните работи Дания

СС:

Кристалина Георгиева Европейски комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Европейска комисия

Уважеми членове на  „ Голямата петица ” на ЕС,

Честита Нова Година!

Нека мечтите на европейците за превръщане на ЕС в глобален играч се сбъднат през 2012 година!

Въпреки финансовите и икономическите предизвикателства, пред които беше изправена Европа, вярвам че 2012 г. ще бъде приемлива за определени нации, а гражданите на ЕС, както и по целия свят ще оцелеят. Но има една нация в света, която може и да не оцелее и нито един от нейните жители не може да мечтае за щастие и просперитет. Това е Северна Корея. Представеното трагично заключение се повратя за четиредесета поредна година за севернокорейци. Това заключение е достойно за Рекордите на Гинес, един от трагичните рекорди, естествено/ за съжаление.

Последните развития около ситуацията на Корейския полуостров, още веднъж показват безразличието на Запада, включително на ЕС, спрямо страданията и болката на една цяла нация, така наречената нация „черна дупка”, която е напълно забравена от останалия свят.

Пътят на предаване на наследството на диктатурата от баща на син води до края на света. Краят на света за ЕС може и да не е през 2012 г., но той е настъпил за севернокорейците още през 1953 г. Изглежда, че ЕС дори няма желание да се опита да спре страданията на жителите на Северна Корея.

„Арабската пролет” доказа, че това, което довчера е било немислимо, днес може да се превърне в реалност.

Какво ни е необходимо, за да се задвижат органите на ЕС в Брюксел - Президентът на ЕС, Европейската комисия, Европейският парламент и Европейската служба за външна дейност - и да се подаде ръка в знак на приятелски отношения на ЕС спрямо най-унизените и най-изоставени нации на 21 век и да им се помогне да създадат своята  „Пролет”?

Днес ЕС е много по-различен от онова, което е представлявал преди увеличаването на Съюза с 10 бивши комунистически държави. Днес, когато ЕС  разполага с наследството на личности като Вацлав Хавел, Лех Валеса, Жельо Желев, ние европейците трябва да имаме знанията и смелостта, с които да проникнем в  последната непокътната диктатура в света. Днес ние можем да снабдим севернокорейците с антидот, който да елиминира вируса на дикататурата, а именно информацията. Нуждаем се само от куража на европейците, но той отсъства.

ЕС и неговите членове като Германия и България имат опит в обединяването. Наш дълг е да споделим този опит с Корейския полуостров. Въпреки това, последните развития около ситуацията в Корея още веднъж показват липсата на лидерство от страна на ЕС.

Говоря от името на Атлантическия клуб в България, който от 5 години се опитва безуспешно или с минимален успех да постави проблема в Северна Корея като приоритет във външната политика на ЕС. Аз дълбоко вярвам, че бъдещето на Северна Корея  ще е много по-добро от нейното минало. Нека ЕС бъде деен участник, а не свидетел на този процес!

 

Искрено Ваш,

 

Д-р Соломон Паси

Президент на Атлантическия клуб в България (www.atlantic-club.org ),

Министър на външните работи (2001-2005),

Председател на Съвета за сигурност на ООН (2002- 2003),

Председател на ОССЕ (2004),

Председател на Комисията по външна политика (2005 - 2009)

 

П.П. Предоставям Ви линк към моята статия: „Северна Корея след конгреса: Да направим ЕС глобален играч.” публикувана в края на 2010г.  във вестниците:  „Нова Европа”, „The Korea Times ” и „Труд”. В тази статия съм дискутирал още по-задълбочено ситуацията в Северна Корея.

http://atlantic-club.org/content/articles/publications/2010-10-06_-_en.pdf