Youtube Twitter Facebook

Интервюта

След срещата на Махмуд Аббас със Соломон Паси: Преките преговори са прекият път към мира в близкия изток

в. "Труд", 24.07.2010

- Видяхте се с палестинския президент Махмуд Аббас по време на посещението му у нас.  Как палестинците виждат  бъдещето на своята държавност?

Президентът Аббас има визия за мира и знае, че мирът трябва да е и за двете страни. Той  е от поколението политици в Близкия изток, което е уморено от войни и вражди. Такива хора имат шанс да постигнат мира.

Близкоизточният е най-древният непотушен конфликт на планетата. Описан е още в Библията със символите на двете враждуващи страни – Давид и Голиат. И нашите деца, и ние, и нашите родители, и всички наши предшественици са били откърмени с тази легенда. Време е – през 21. век, когато светът намира неподозирани решения на всякакви древни предизвикателства – и тази легенда да остане в литературата.

 

- Кой спъва мира:  Фатах, Хамас, светът на исляма или Западът?  Вие сте математик и кибернитик – кои са хората, които задават уравнението на близкоизточната вечна война?

На 11 септември 2001 беше трагично оповестено новото разделение на света: на хора, за които животът е цел и идеал, и такива, за които животът е средство, за да лишават другите от живот. И палестинците, и израелците, и Западът са в първия лагер.  Но Хамас засега не е.

 

- Но изглежда, и Турция загуби много от влиянието си покрай кризата с Израел. Значи ли това, че Турция, макар и член на НАТО, вече е боядисана в цвета на исляма?

Турция има огромна и нарастваща тежест в международния живот – както политическа, така и икономическа. Тя води над 40 години преговори за присъединяване към ЕС, където има две редуващи се тенденции.  Едната е ЕС да стимулира реформите в Турция (които са важни както за нея самата, така и за ЕС). А другата, която напоследък надделява, е Турция да бъде обезкуражавана и изолирана. Тази тенденция е опасна главно за ЕС, и то най-напред за онези държави от ЕС, които граничат с  нея (България, Гърция, Балканите). Но тя е опасна и за самата Турция, а оттам и за целия свят.

Защото Турция е арена на цивилизационен сблъсък – между евро-атлантическите ценности, идващи от Запад, и фундаментализма, който подпира Турция от изток. Ако европейските ценности надделеят, Турция ще стане важен трамплин за демократизацията на цяла Азия и на целия ислямски свят.

Обратно, ако Турция бъде изоставена от Запада, ще дадем огромен аванс за фундаментализма, който точно това чака.

Разбира се, че Турция се нуждае от основни реформи по пътя си към ЕС, но отрицанието и скептицизмът, които днешният ЕС демонстрира към Турция, не стимулират реформите, а ги обезкуражават. Това не е добре и за България.

 

- Как ще определете Редджеп Ердоган – като самурай, воин или  възродител на халифата?

Г-н Ердоган, с когото се познаваме добре и отдавна, е наистина забележителен лидер на Турция. Бих се радвал, ако в България и в ЕС имаме по-често лидери с подобна визия за развитието на страната си и на Съюза.

 

- Скоро стана беля покрай една флотилия с неколкостотин „мирни активисти“. Вие сте били външен министър, разбирате от много  неща. Защо, ако искаш да помогнеш  на някого, ще му пращаш жива сила, а не храна?

Флотилията не помогна за решението на конфликта. За хуманитарни помощи имаме ЕС. Решенията са другаде и с общи усилия трябва да ги намерим.

 

- Говорим за  ядрена заплаха от  Иран. Знаем, че и Израел разполага с ядрено оръжие.  Вървим ли към Армагедон?

Израелските оръжия не са заплаха нито за България, нито за ЕС или НАТО. Те възпират единствено онези, които се готвят да нападат Израел. Неслучайно международната общност вече десетилетия наред не е показала никакъв страх от израелския военен капацитет, който се намира под пълен контрол на институциите в една демокрация от западен тип.

В същото време Иран развива паралелно две много сериозни и опасни програми – ракетната и ядрената. Наближава моментът, в който тяхното обединение ще роди едно страшно и съвсем неконтролируемо от международната общност оръжие.

Точно затова Съветът за сигурност на ООН (включително Русия и Китай) наложи санкции на Иран, които допълнително ще бъдат усилени от ЕС. И точно затова и НАТО започва изграждането на противоракетен щит за сигурността на Европа, в който ще инвестира към 200 млн. евро. Очевидно светът се страхува!

Все пак малко вероятно е да се стигне до Армагедон, но неговото избягване ще ни струва много, много скъпо.

 

- България може ли да помогне като посредник между Израел и Палестина?

Политиката на премиера Борисов и на външния министър Младенов в Близкия изток е видима и активна. Тази инерция трябва да се използва. Да бъдем Посредникът с главно „П“ е доста амбициозно. Но да помогнем можем доста, и то по различни линии. Ето три примера как.

По линия на ОССЕ: Още през 2004 българското председателство инициира първия контакт на ОССЕ с палестинците, лансирахме програма с моя приятел – тогава външен министър, Набил Шаас. Но виждам, че и сегашният министър д-р Риад Малки оценява положително тази перспектива.

По линия на ЕС: Именно българският комисар Кристалина Георгиева е упълномощеният да доставя хуманитарни помощи!  И нещо много важно – и ЕС, и Близкият изток ще спечелят много, ако Израел се присъедини към икономическото пространство на ЕС, Европейския митнически съюз и Шенген.

По линия на НАТО: Именно НАТО трябва да гарантира бъдещия мир между Израел и Палестина, и в Близкия изток изобщо. А постепенно трябва да се мисли за привличането към НАТО на Израел и някои арабски държави, което би било истински благотворно за региона.

 

- Вие винаги сте демонстрирали еднакво уважение към християнските, мюсюлманските и еврейските културни и политически традиции. Това помогна и в дипломацията Ви в Либия. Но все пак, в кой от трите „лагера“ Ви приемат най-добре?

Когато уважаваш събеседниците си и се вслушваш в рационалните им аргументи и емоционалните им тревоги, можеш да си в свои води навсякъде. Но един от резултатите на нашата външна политика през 2001–2005, с които истински се гордея, е възраждането на отношенията между България и ислямския свят. И в това отношение имах силната подкрепа на премиера Симеон.

 

- Предадохте ли на президента Аббас послание от израелската страна, с която връзките Ви не са тайна? Успяхте ли да го убедите да премине към преки преговори с израелците?

Дали съм допринесъл за това, ще се разбере скоро. Но споделих с президента Аббас един важен аргумент: че израелците предпочитат да работят без посредник, защото той обикновено взема 10% комисиона. Предложих на президента тези 10% да си ги поделят с израелците – и за двете страни ще е по-изгодно. Президентът много се смя, но май се замисли.

 

- Как се разделихте с президента Махмуд Аббас?

Като приятели. Той пожела следващия път да се срещне с еврейската общност в България.  А аз му пожелах две неща – да получи Нобеловата награда за мир и да дойде на почивка в България.  Мисля, че и двете му харесаха.

« Обратно към всички интервюта