Youtube Twitter Facebook

Интервюта

Бившият дипломат №1 Соломон Паси: Да сложим еврозвездите на знамето си

в. „Телеграф“, 06.07.2010

- Г-н Паси, на 10 юли се навършиха 20 години от свикването на Велико народно събрание. Вие бяхте сред депутатите в него. С какво допринесоха решенията му за развитието на страната?

- Великото народно събрание даде много ясна посока на дискусии за развитието на България. Ако тази посока не беше зададена, нищо чудно страната да беше продължила да се лута във външнополитическите си приоритети. Взети бяха редица важни решения – като започнем с избора на първия демократично избран президент д-р Желю Желев и преминем през цялата дискусия за членството ни в НАТО. Смятам, че магистралата, която положихме пред бъдещето на България, се оказа във вярната посока.

Имаше и редица други възможни сценарии през 1990 г. Ако някои от тях се бяха развили, можеше и до днес да се лутаме във външнополитическата си ориентация. Както Украйна например.

 

- Запазиха ли българите нещо от духа на онези времена? Възможно ли е масите, които жадуват да покажат политическата си краска, отново да се втурнат по площадите?

- Не смятам, че трябва да се повтаряме. Това е един изживян момент от историята на България, бих казал добре изживян. Не виждам смисъл да се връщаме обратно към него. Все едно да преживеем отново Освобождението, Съединението и Независимостта. Трябва да вървим напред.

 

- Изродиха ли се идеалите от онова време? Онова, за което тези 400 души се събраха?

- Най-важните цели, които бяха маркирани от онова ВНС, бяха постигнати – членството в НАТО, което доведе и до членство на България в Европейския съюз. Сега ни трябва нова посока, толкова голяма, колкото членството в алианса и ЕС, която да движи страната напред. Такива цели могат да бъдат формулирани. Като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), базирана в Париж, например. Нека се превърне в следващата ни голяма национална цел. Тази организация може да бъде наречена „Клуб на 20-ината най-богати държави в света“ и един от правилните пътища, по които една страна може да стане богата и просперираща, е, когато потегли в посока ОИСР.

 

- След като вече няколко пъти споменахме НАТО, спомняте ли си какви реакции предизвика Вашето изказване от парламентарната трибуна през 1990 г., че България трябва да влезе в алианса?

- Реакциите бяха многобройни, но и еднообразни. Във всички диапазони на отрицанието.

 

- А имаше ли някой, който Ви подкрепи? Колеги депутати?

- Имаше няколко души. Първият беше депутатът от СДС Иван Пушкаров, който пресече цялата пленарна зала по диагонал, за да дойде да ме поздрави. Другият колега беше проф. Любомир Иванов от Атлантическия Клуб, с когото впоследствие реализирахме редица национални проекти. За този свободен период обаче трябва да подчертая ролята на д-р Желю Желев, който формулира своята визия за развитието на България, която смятам и днес за много актуална. А тя самата беше следната: „Смятам, че България трябва да участва във всички европейски демократични структури и това е нашият път напред“. И досега смятам, че тази визия е вярна.

 

- Като член на СДС защо не се включихте в протеста на палатковия лагер?

- Имах си други приоритети в програмата, понеже не съм толкова многофункционален човек, избирам си няколко приоритета и работя по тях. За всеки влак си има пътници.

 

- А кой е най-сладкият Ви спомен от тази близо година действие на ВНС?

- На 2 август, когато за първи път споменах за влизането в НАТО. На 23-ти, когато очертах стратегията по този въпрос по време на парламентарен контрол. През ноември 1990 г. беше първото посещение на депутатска делегация от Източна Европа. Незабравим миг за учредяването на Атлантическия Клуб. Визитата на бившия генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер на 13 юни 1991 г. После същият този Атлантически Клуб покани у нас Далай Лама и това беше първа за историята на България и незабравима визита.

 

- Години по-късно комисията по досиетата обяви имената на около 140 депутати от 7-ото ВНС като бивши агенти на Държавна сигурност. Може ли да се каже, че това по някакъв начин компрометира продукта на този парламент – конституцията, или пък поставя под съмнение хигиената на работата им по нея?

- Едно от най-правилните решения, което взе ВНС, беше да приеме тази конституция. Други държави от Европа тогава решиха да правят друг тип реформи, да приемат друг тип законодателство и да отложат конституциите си за по-късно. После установиха, че са сбъркали. Защото при липса на основен закон възможността да се появят противоречиви закони от по-нисък ранг е много по-голяма. Така че написването на Конституцията с всичките й несъвършенства беше важен тласък към развитието на страната. А що се отнася до тези хора, текстовете на Конституцията бяха взети в зависимост как звучат, а не кой ги предлага. Така че неправилните текстове, предложени от правилни хора, са още по-вредни, отколкото правилни текстове, предложени от неправилни хора. В края на краищата, да си кажем откровено, отделно взетите депутати нямаха кой знае какъв принос при формулирането на текстовете. Беше събран огромен юридически екип и влиянието на отделния депутат беше минимално. Да си дадем сметка и за нещо друго. Тогава бяхме 400, а не както сега 240 депутати, което прави ролята на всеки един от нас минимална.

 

- Заради големия юридически екип, чийто плод е 3-инстанционна съдебна система, у нас имаше и големи критики. Че всъщност решението за създаването й обслужвало адвокатурата. Основателни ли са били тези брожения?

- По отношение на съдебната система трябва да си дадем сметка за историческия момент, в който беше приета Конституцията. Това беше времето, в което хората бяха отвратени от партийния произвол и диктат на предишната съдебна система. За това и естествената реакция на депутатите беше да тласкат към една система, която е до такава степен независима, че в един момент стана безконтролна. Това е добре известният принцип на махалото в историята – минавайки през двете крайности, в крайна сметка то стига до равновесно положение. Мисля, че малко по малко го постигнахме за последните 20 години.

 

- Има ли сега Конституцията нужда от ремонт?

- Да. Има текстове, които е добре да бъдат осъвременени. Като тези, свързани с членството ни в НАТО и ЕС. Изпращането на българските войски зад граница не може да бъде третирано по стария начин, от преди две десетилетия. Трябва да се направи разграничение между „чужди войски“ и „съюзнически войски“, каквото в момента няма в Конституцията. България еволюира, светът еволюира, така че е нормално и основните закони да еволюират.

 

- 240 депутати много ли са ни?

- Наистина са ненужно много. Колко трябва да са точно – 120, 180, трудно ми е да предпиша с аптекарски везни. Но едно здравословно съкращение на броя им би било от полза.

- Ако днес можехте пак да кажете нещо от парламентарната трибуна на колеги депутати, какво щеше да е то?

- Бих формулирал членството на България в ОИСР като основна цел за икономическото ни развитие през следващите 5 години. Бих инициирал и промяна на националния флаг. Да се сложи едно малко знаме на Европейския съюз в белия сектор, вляво. Да заема една трета от него.

 

- Ще сме първата държава членка на ЕС, която ще го направи.

- И в други неща сме били първи.

« Обратно към всички интервюта