Български
English
Интервюта
10 години България и Румъния в НАТО
Аджерпрес – Румъния (Иван Радев), 24.03.2014
ВИЗИТКА
Д-р Соломон Паси
Президент и основател на Атлантическия клуб в България -- единствената атлантическа организация, съществувала на територия на Варшавския договор;
Математик и computer scientist;
Министър на външните работи (2001-2005), договорил и подписал членствата на България в НАТО и ЕС;
Председател на Съвета за сигурност на ООН (септември 2002 и декември 2003);
Председател на ОССЕ (2004);
Първи вице-президент от Източна и Централна Европа на Асоциацията на Атлантическия Договор, Брюксел (1996-1999);
През 2009 е номиниран от българското правителство за Генерален секретар на НАТО;
Член на 4 национални експедиции до Антарктика, където има връх Паси, кръстен на него.
Със съпругата му Гергана Паси, (европейски министър, 2007-2009) са прокарали през ЕК и ЕС политиката за общо зарядно GSM устройство, а в момента работят върху осигуряването универсален общоевропейски достъп до WiFi. Имат 4 деца.
Има международен консултантски бизнес.
----
Въпрос: Преди 10 години Румъния и България станаха членове на НАТО. Какво донесе това членство на нашите две страни? По какъв начин те и другите държави от т.нар. Нова Европа допринесоха за колективната сигурност?
Отговор: Разширението на НАТО от 12 страни през 1949 до 28 страни през 2014 е колосална геополитическа еволюция. Основните глобални резултати са поне три:
*) Мащабно се увеличава зоната, предпазена от класически посегателства. Съдбата на Крим можеше отдавна вече да е сполетяла вече различни Балтийски, Балкански или Черноморски държави.
*) Сигурността в останалата част от света, извън границите на НАТО се е повишила. Ако днес НАТО беше в границите си от 1949, вероятно не само Крим, а и цяла Украйна щеше да е анексирна.
*) Светът тръгна от поляризация към консолидация. В последното гласуване по Крим в Съвета за сигурност на ООН, единствено Русия подкрепи себе си, налагайки "вето" на резолюцията, а останалите 14 държави недвусмислено показаха, че не приемат агресията като форма на общуване през XXI век.
Въпрос: Според Вас би ли било ли възможно нашите две страни да се присъединят към ЕС, ако преди това не бяха станали членове на Алианса?
Отговор: Членството в ЕС беше в огромна степен имиджово предизвикателство и въпрос на доверие. България имаше уникалният късмет през ключовите за членството в ЕС и НАТО 2001-2005 премиер на страната ни да е Царя - Симеон Сакскобургготски, от чийто световен имидж страната черпеше с пълни шепи.
Присъединяването към НАТО, по-точно поканата от 2002, в огромна степен реши въпросите и за имиджа, и за доверието към България и Румъния. Да, процесът на присъединяването ни към НАТО катализира решително присъединяването ни към ЕС.
Смятам, че занапред ЕС трябва изисква от бъдещите си членки да са се присъединили към НАТО, преди членството им в ЕС. Това ще подейства много благотворно върху изгражданата обща външна политика на ЕС.
Въпрос: Моментът е много драматичен в отношенията между НАТО и Русия. Какви са прогнозите ви за изхода от украинската криза? Изправени ли сме пред заплахата от нова студена война?
Отговор: Западът има слаби лидери, поради което е в слаба позиция. Отношенията ЕС-Русия ще се обтегнат, но без резултат от това. Президентът Путин няма никакви намерения да променя позицията си, а Западът - поне засега - е много плах, колеблив и неизобретателен в опитите си да го застави.
В случай че сега Западът не реагира адекватно, трябва да се очакват следващи силови действия на президента Путин към други части на Украйна, Приднестровието и към мечтаната перла в неговата корона – Северния полюс.
Въпрос: Чуват се много гласове, че руската намеса в Крим е също толкова допустима, колкото тази на Запада в Косово? Възможно ли е Косово да бъде използвано за прецедент в Крим?
Отговор: Общото между Крим и Косово е само това, че на кирилица и двете се пишат с К.
В Косово светът трябваше да спаси от геноцид , изтребление и изселване един етнос, нападнат от обезумял диктатор, водил десетилетни балкански войни с разни части от своя народ. В Крим нямаше нищо подобно.
В Косово имахме операция, подкрепена от НАТО, ЕС и десетки държави от цял свят, а в Крим едностранна акция на Русия с нулева международна подкрепа.
За Косово Милошевич получаваше множество предупреждения и шансове да избегне военните действия, но той умишлено избра войната.
И накрая, Косово не стана 51 щат на САЩ, докато Крим си стана поредния регион на Русия.
Наистина аналогията между Крим и Косово е напълно, напълно безпочвена.
Въпрос: Подкрепата на България и Румъния за Косовската операция на НАТО ли беше решаваща за поканата за членство в НАТО?
Отговор: Подкрепата ни за Косовската операция беше наистина пробен камък за съюзническата ни солидарност. Тя ни донесе и политически дивиденти. Но най-яркият от тях беше свързан не с НАТО, а с ЕС.
В незабравимата си реч пред Атлантическия Клуб в България през пролетта на 1999, британският премиер Тони Блеър каза ясно: България и Румъния ще започнат преговори за членство в ЕС заедно с останалите 10 държави, още през 2000 г, а не самостоятелно и незнайно кога и дали. И, слава Богу, случи се точно така.
Но Косовската епопея през 1999 беше в политическа епоха, съвсем различна от тази, в която се решаваше поканата за НАТО през есента на 2002. Косово беше сантимент на демократите и президента Клинтън в САЩ, който беше отстъпил през 2000 Белия дом на републиканците и президента Буш. Именно Буш трябваше да реши кого да покани в НАТО.
А големите приоритети на Буш от 2001 нататък бяха 9/11, войната в Афганистан и Бен Ладен, Ирак и Саддам. Участието на Румъния и България в тези процеси, както и работата на България като член на СС на ООН през 2002-2003 бяха сред ключовите тестове за получаване на поканата ни за НАТО. Тя дойде в София на 15 ноември 2002.
Въпрос: Допуска ли международното право вариант за признаване на резултатите от референдума в Крим? Какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да надделее принципът на самоопределение над този за неприкосновеност на границите?
Отговор: Всяка държава си има собствена конституция и регламент как и дали нейни територии могаг да се отделят и доколко. Но абсолютно недопустимо е друга държава да провежда референдум на твоята територия. Представете си от София да обявим някакъв референдум в Калафат, а от Букурещ вие да свикате референдум във Видин. Това абсурд в XXI век!
Въпрос: Как оценявате реакцията на Румъния и България в тази ситуация? Като държави от черноморския фланг на НАТО, заедно с Турция, какви биха могли да бъдат последствията за тях? Съществуват ли достатъчни гаранции за сигурността им?
Отговор: Румъния и България, за съжаление, не могат да формират, а още по-малко и да проведат обща политика на ЕС по отношение на Русия. А на нас точно това ни трябва: обща европейска енергийна, търговска, финансова и дори отбранителна политика към Русия и към останалия свят.
Един от липсващите елементи на общата ни външна политика, това са отношенията на Запада с Китай. Съвет НАТО-Китай, който Атлантическия Клуб предлага от 2009 насам, би създал ново доверие помежду ни и би разхлабил блока Китай-Русия, на който тя силно разчита в претенциите си към нови и нови територии.
Въпрос: Това означава ли, че Румъния и България нямат роля в създаването на тези глобални механизми?
Отговор: България поне не е сред лидерите на ЕС. Но и България, и Румъния – а двете заедно още повече – имат важни ниши, които да заемат.
Атлантическият Клуб, с енергичното съдействие на посланик Любомир Кючуков, дори е разработил един доста напредничав проект, в който Румъния и България трябва да имат решаваща, дори първостепенна роля.
Предлагаме създаването на нова балканска скорост на евроинтеграция, която да включва всички балкански страни, които са едновременно членки и на НАТО, и на ЕС. Това са засега (най-много) 5 държави: Гърция, Хърватия, Словения (освен ако тя не предпочете Вишеградската група) и нашите две. Този балкански Вишеград може наистина да промени и практиките, и физиономията, и геополитическите скорости на Балканите!
Румъния и България са влизали заедно в ООН, ОССЕ, НАТО, ЕС. Но това не е краят на нашето сътрудничество, а напротив - неговото ново голямо начало. За доказателство, колко много и отдавна вярвам в румънско-българския тандем ще припомня, че първата международна делегация, която моето правителство прие през 2001 беше на румънския премиер и външен министър!
Въпрос: Как бихте коментирали решението на ЕС да наложи санкции срещу 21 представители на Русия и Украйна? Ефективен ли е изобщо подобен подход? Каква би трябвало да бъде адекватната реакция на съюза? Очевидно е, че доста страни от Общността се колебаят или направо се противопоставят на по-сериозни действия. Не саботира ли това положение опитите за водене обща външна политика?
Отговор: Подобни санкции са палиативни, символични действия, които биха имали резултат само спрямо демократични страни, към които, обаче, няма нужда да се прилагат.
Общата политика на ЕС зависи от това кои облаги на двустранните си отношения с Русия са готови да пожертват Германия, Великибритания и Франция. Останалито ще е по-лесно.
Разбира се, към всичко това НАТО, и САЩ преди всичко, трябва да имат ясен екшън план какво могат да изтърпят и какво става след изчерпването на търпението.
Въпрос: Как виждате развитието на отношенията ЕС-Русия след кримската криза?
Отговор: Анексирането на Южна Осетия и Абхазия през 2008 де факто не промениха нищо в тези отношения. Дори поуплашиха Запада, който не покани Грузия в НАТО. Ако след Крим се повтори същото, очаквайте и Приднестровието!
Въпрос: Известен сте с твърдата си подкрепа за присъединяването на Грузия и Република Молдова към НАТО. Това няма ли да предизвика яростна руска ответна реакция? Смятате ли, че Украйна ще се присъедини към Алианса?
Отговор: Неприемането на Грузия в НАТО беше грешка, която сега изплащаме. Украйна не е формулирала национални приоритети, но ако пожелае ясно, трябва да бъде приета в НАТО. На Молдова препоръчахме още през 1994 да сменят курса, а през 2004, като страна-председател на ОССЕ дори помогнахме да се определят.
Аргументът на Запада "да отстъпим тази или онази държава на президента Путин, за да не го разсърдим" е контрапродуктивен и само разпалва апетита му, вместо да го засища. Този аргумент не работеше още през първата половина на XX век, няма причина да работи и през XXI век.
Въпрос: Войната срещу тероризма не е преставала да бъде актуална в последните 13 години. Смятате ли, че тя ще остане основно предизвикателство пред НАТО и в следващото десетилетие, или ще бъде изместена от друга заплаха?
Отговор: Трябва да си представим заплахи, които не можем да си представим. Само така ще сме малко по-подготвени за тях.
Сред тях са мащабният космически тероризъм, който засега ми изглежда неизбежен, както и кибер-тероризмът, който е също извън контрол.
Но, ако се вслушаме по-внимателно в думите на геният на две столетия Стивън Хокинг и на тибетския Далай Лама, ще започнем по-сериозно да се готвим и за непредсказуемите срещи с извънземни.
Въпрос: Накрая, бих искал да Ви задам въпрос за бъдещето на ЕС? В каква посока ще се движи съюзът в следващите години – по-голяма интеграция; Европа на две или повече скорости; разпадане на ЕС (подобно предупреждение отправи наскоро и Джордж Сорос). Доколко изборите за Европейски парламент през май са определящи за бъдещото развитие на съюза?
Отговор: За 65 години много пророчества за края на ЕС бяха чути и забравени. За да се разшири от 6 до 28 държави, значи тенденцията е правилната. Макар че скоростта не ни удовлетворява.
Основната непосредствена трансформация на ЕС е неговата федерализация, в която най-новите и най-периферните страни-членки ще имат и най-непосредствена роля.
Преговорите за безмитна търговия ЕС-САЩ, въпреки всички препятствия по пътя, ще изведат трансатлантическото пространство в нова геополитическа орбита.
Светът като цяло се развива добре. Очаквам през този век да се сбъдне прогнозата на Атлантическия Клуб за електронната демокрация: идеално управление на държавите и планетата, базирано на математически модели и симулации, вместо на избори. Точно както самолетен автопилот.
Знам, че днес това е утопично. Но уверявам ви, че утопията е точно такава, каквато през 1990 някои видяха в бляна на Атлантическия Клуб да напуснем Варшавския договор, за да влезем в НАТО и ЕС.
КРАЙ НА ИНТЕРВЮТО.
« Обратно към всички интервюта