Youtube Twitter Facebook

Интервюта

Интервю с Д-р Соломон Исак Паси

Проведено интервю от Маурийн Уили, 07.02.2010

В този все по-взаимозависим свят, как световните управляващи агенции ще контролират тези нации, които нарушават търговските споразумения? Има  ли по-голям риск от разпадане  на глобализираната икономика на ресурсни доставчици и специализираните производители, както видяхме в доскорошната финансова криза?

Светът се глобализира все повече и повече и това е факт от живота. Това не е нещо, което може да се върне назад, a нещо, което ще се развие. Глобализацията, разбира се, започна преди десетилетия с глобализацията на бизнеса и тя провокира глобализацията на политиката. Днешно време не е възможно да намираме местни решения на повечето въпроси. Почти всички въпроси днешно време имат нужда от глобални решения.

Сегашната икономическа криза даде на световната общност съпричастно преживяване на трудностите от тази криза, но много обвиняват Запада в злоупотребата с власт като източник на криза. Спрямо вашето виждане, дали тази криза е обединяваща практика между нациите или служи да ни раздели още повече?

Бих казал, че в Европейския съюз кризата определено ни обедини. Ние намерихме съвместни решения, които никога не сме успявали да намерим преди. Нормално е обединяването по време на криза. Жалко е, че не сме толкова мотивирани да се обединяваме в други времена както го правим по време на криза. Това е факт от живота, факт от психологията  и факт от демокрацията. Мисля, че събираме необходимите заключения и също така мисля , че това което Европейския съюз може да предложи  на останала част от света днес е повече от това, което можехме да предложим вчера.

Говорихте преди за това как НАТО може да разшири комуникацията между членките на НАТО и Съвета за сигурност на ООН.  Как взаимната зависимост в икономическия сектор ще доведе до повече комуникация между предишни опозиционни нации като тези от западна Европа и бившите  съветски страни?

НАТО има нужда от нова стратегия и нов подход. Но първо НАТО има нужда от нови взаимоотношения с Европейския съюз, нови взаимоотношения с Русия и някаква връзка с Китай. Китай е единственият постоянен член на Съвета за сигурност, с който НАТО няма никакви взаимоотношения до сега. Така че, със създаването на нови отношения с Русия и Китай, аз смятам, че ще сме готови за започнем нови отношения между НАТО и ООН като цяло. НАТО може и трябва да стане универсалния подизпълнител на ООН и трябва да действа от името  и в ползата на ООН във всеки един момент в целия свят.

Има ли България възможността да стане връзката между развитите икономически структури от Западна Европа и стремглаво развиващите се нации от Азия и Африка? Каква роля ще има културната дипломация в свързването на гражданите, които обитават въздигащите се световни сили?

Първо бих искал да поздравя Института за културна дипломация, който върши изключителна работа не само за Германия, не само за Европа, но и бих казал за целия свят. Това е изключително място, където  най-младите поколения се срещат с най-опитните поколения и това е наистина фантастична възможност за обмяната на идеи и развитието на нови такива. Доколкото се отнася до България, ние винаги сме били на кръстопът между много култури на Изток и Запад, между Юг и Север и между Азия и Европа. Така че е част от нашата традиция да уважаваме различните култури и да ги свързваме чрез разнообразие, но не разделени от различия.

Какъв е вашия отговор на критиките на световните управляващи агенции като Съвета за сигурност на ООН, които създадоха „ядрен клуб“, който защитава интересите на по-големите търговци на оръжие в света? Мислите ли , че Съвета за сигурност на ООН защитава интересите на по-малките държави като България?

Първо, ООН е бил създаден веднага след Втората световна война с идеята да предотврати Трета световна война и аз мисля, че ООН много успешно изпълни тази мисия и своята роля. Разбира се, след края на Втората световна война, главен проблем е бил кой ще бъде ядрена сила. Това е бил критерият, по който постоянните пет члена са били учредени. Това бяха ядрените страни. Днес ако трябва да обогатим или увеличим Съвета за сигурност на ООН, притежанието или непритежанието на ядрени оръжия няма да е вече критерий. Аз смятам, че тези пет страни бяха достатъчно честни да кажат на света, „Вижте ние искаме да поемем отговорността да защитаваме света от Трета световна война. Ние искаме това ръководство, дайте ни това ръководство и ние няма да имаме война“. Аз мисля, че това е постигнато, но не е достатъчно. Сега гледаме напред и имаме нови предизвикателства пред нас. Без Трета световна война не е достатъчно за нас. Имаме нужда от много повече.

« Обратно към всички интервюта