Български
English
Интервюта
Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси: Членство в ОИСР, обща отбрана на ЕС, новите приоритетни цели на България
www.novinite.com, 26.04.2011
Ексклузивно интервю за Novinite.com с д-р Соломон Паси по повод шестата годишнина от подписването на българския договор за присъединяване към ЕС на 25 април 2005 г. и двадесетата годишнина на Атлантическия Клуб в България.
Соломон Паси е основател и президент на Атлантическия Клуб в България, бивш български министър на външните работи (в правителството на Симеон Сакскобургготски от 2001 до 2005 г.) и председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа през 2004 г.
Преди шест години, на 25 април 2005 г., в качеството ви на министър на външните работи вие участвахте в подписването на българския присъединителен договор към ЕС. България вече 4 години е член на ЕС и 7 години - на НАТО. Каква е равносметката към днешна дата?
Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че нашият екип от преговарящи наистина провеждаше преговорите за членство с ЕС както трябва. Ние вкарахме България в ЕС в най-ранния възможен момент. Още повече че в същото време това е може би последният възможен момент за един период от време.
Образно казано, България влезе в последната врата на последния вагон на последния влак на разширението на ЕС и я сграбчи само с една ръка, докато скачаше на един крак. Но ние действително успяхме да се качим на влака за ЕС. Сега става ясно, че ако не бяхме успели да го постигнем тогава, и до днес нямаше да сме в състояние да успеем. Пред очите ни е примерът с Хърватия, която все още не е подписала договор за присъединяване към ЕС. Тя все още дори няма определена дата за членство.
Несигурността за България през 2005 г. беше значително по-голяма. Ако нашето присъединяване бе отложено, няма как да знаем дали нямаше да бъдем поставени в една група с Хърватия, с Македония или с Турция. Имаше редица сценарии и всеки от тях варираше от лош към по-лош. Сега можем да сме доволни, че успяхме да реализираме единствения положителен сценарий за България, като подписахме присъединителния договор на 25 април 2005 г. и се присъединихме към ЕС на 1 януари 2007 г.
Атлантическият Клуб в България наскоро отпразнува двадесетата си годишнина, като вие организирахте конференцията „Европа като глобален актьор“, за да ознаменувате повода. Какво ви накара да се фокусирате върху Европа за вашия специален повод?
ЕС си поставя амбициозна цел в Лисабонския договор – да стане глобален актьор. Ние смятаме, че България може много да допринесе за постигането на тази цел.
Една от най-интимните области при „глобализацията“ на ЕС е отношението между ЕС и НАТО. Аз смятам, че отношенията НАТО–ЕС трябва не само да бъдат напълно променени, но и да придобият нов още по-качествен облик.
Западната политическа мисъл е затруднена от въпроса каква трябва да е магическата формула за отношенията между НАТО и ЕС. Това, което казахте, означава ли, че можете да дадете насоки към намирането на тази магическа формула?
През последните няколко години Атлантическият Клуб на България предложи редица решения в тази насока, които взаимно се допълват. Но ние имаме и някои нови идеи.
Мисля, че някои от старите ни предложения са все още валидни – най-вече идеята да се сформира Съвет НАТО–ЕС по подобие на вече съществуващите съвети НАТО–Русия и НАТО–Украйна. Това би означавало създаване на инструмент за постоянен диалог между ЕС и НАТО – точно както функционират вече съществуващите съвети.
Но ние трябва да започнем да мислим в качествено нова светлина, което значително би допринесло за „глобализацията“ на ЕС.
Това, което искам да кажа, е, че ще е от полза за ЕС и международната политика като цяло, ако ЕС реши да стане колективен член на НАТО и един ден постигне тази цел.
Понастоящем ЕС от месеци, може би години, се опитва чрез резолюция на ООН да получи право на глас и да има независимо поведение в рамките на ООН.
Но аз мисля, че подобни амбиции, ще могат да се реализират значително по-лесно, ако ЕС вече притежава специалния статут на колективен член на НАТО. Това до голяма степен ще изглади разликите в рамките на ЕС между държавите, които са членки на НАТО, и тези, които не са.
Какви ще бъдат ползите от подобно развитие за индивидуални страни – членки на НАТО и ЕС като България, ако ЕС стане колективен член на НАТО, т.е. стане член сам по себе си?
Лисабонският договор предвижда, че ЕС трябва да изгради обща отбрана на организацията. Аз имам няколко добри новини в тази насока.
По време на лекция по случай двадесетата годишнина на Атлантическия Клуб миналата седмица, председателят на Народното събрание Цецка Цачева прие нашата идея българският парламент да окаже подкрепа на този процес, като насърчи българските институции да направят всичко възможно България да участва като основател и един от първите членове на общата отбрана на ЕС.
България кандидатства за присъединяване към редица структури на ЕС от дълго време. Смятам, че вече сме достатъчно зрели да станем основатели на подобни структури. Ползите от обща отбрана на ЕС, а в дългосрочен план и от обща армия на ЕС, са безбройни, като се започне от оптимизацията на силите и се стигне чак до политики в областта на глобалното затопляне. Накратко, ползите се равняват на трилиони евро.
ЕС в момента се изправя пред редица кризи: вълненията в Близкия изток, Северна Африка и най-вече Либия, споровете около Шенген и незаконната имиграция, кризата с дълга в Еврозоната, както и спорният пакт Евро–Плюс. Смятате ли, че ЕС се пропуква? Смятате ли, че ще успее да удържи на всички фронтове?
Зависи към какъв период от време гледате. Например преди 60 години Европа имаше значително по-сериозни „пукнатини“. Днес сме постигнали значителни нива на интеграция в Европа.
Това, което продължава да ни тласка напред, е нашата неудовлетвореност. Ние искаме да постигнем все по-задълбочена интеграция, която да доведе до превръщането на Европейския съюз в държава. Това неизбежно ще стане, но ще отнеме много време.
Вярно е, че ЕС не е толкова обединен, колкото ни се иска, но също така е вярно, че е далеч по-обединен, отколкото беше в миналото, и че този процес е претърпявал значителни тласъци и ускорения.
Атлантическият Клуб в България навърши 20 години. Той е основан през 1991 г., една година след като вие „хвърлихте бомба“ във Великото народно събрание през 1990 г., като казахте, че България трябва да стане член на НАТО, докато страната все още беше част от Варшавския договор. Какво успя да постигне Атлантическият Клуб през изминалите 20 години и какво не?
Постигнахме основните си цели – българското членство в НАТО и ЕС. Но от значение за нас е не това, което направихме, а това, което можем да направим в идните 20 години. Има сериозни предизвикателства пред България, Европа и света. Бихме искали да ги дефинираме, доколкото е възможно, и да работим съвместно за неутрализирането на заплахите и да максимализираме положителните сценарии.
Една от тези цели е присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие със седалище в Париж. Това е клубът на богатите страни в света.
Пътят към присъединяването там автоматично ще принуди България да се държи по такъв начин, че да се превърне в богата държава. Смятам, че след като България се присъедини към НАТО и ЕС, страната загуби приоритетите, които я мобилизираха, и Атлантическият клуб е готов с нови идеи и послания, като например членство в ОИСР и участие в общата отбрана на ЕС от самото начало на съществуването й.
