Български
English
Публикации
Smart-правителството на България 2013-2023: Сега му е времето!
в. "Труд", 29 май 2013 г.
Властта и управлението са важни само като инструмент за реформи и усъвършенстване. Както в България, така и в ЕС, НАТО или по света.
Бащите-основатели на Атлантическия Клуб през 1990 предложиха двата магистрални приоритета за България – членство в НАТО и ЕС. По тях постигнахме бавен консенсус и ги финализирахме поетапно през 2002 и 2004 (НАТО) и 2005 и 2007 (ЕС).
Днес, 23 години след 1990 и 6 години след 2007, няма консенсус по нова национална кауза за бъдещето ни развитие: нито в рамките на ЕС, нито в НАТО, нито в региона, нито извън евро-атлантическото семейство, където също има океан от възможности.
България няма нова посока, тоест никаква посока. А няма попътен вятър за кораб без посока. За него всеки вятър е насрещен.
Изборните страсти у нас излъчват имена на бъдещи министри, от които се очаква да свършат работата, която обаче почти не се обсъжда. Освен, че правителството трябва "да ни оправи..."
Едновременният колапс на икономика, образование, здравеопазване, отбрана, външна политика и най-вече на демографията има нужда от общо решение, обединено в една идеология, даваща 15-20 годишна посока. Болните теми са споменати в повечето предизборните програми. Но предлаганите решения са най-често противоречащи си мечти. Една от основните догми, спъваща размаха на реформите, е функцията на отделните министерства, застинала в техните имена (някои още от 1878). Имаме нужда от радикална реформа на правителствената структура.
Тук предлагаме философия за такава реформа, целяща постепенно, но трайно повишение на качеството на живота. Ако България следва тази философия следващите 10-20 години, тя ще даде видими резултати в целия обществен живот на страната. Реформата трябва да стартира от днес, понеделник, да се разгърне напълно и да даде първи мащабни резултати доста преди 2017-2018, когато България (в тройка с Великобритания и Естония) ще председателства ЕС. Тогава българският опит ще може да се споделя и с целия ЕС.
Правилното мото на умното правителство е: "Да преборим утрешната криза днес". Затова Smart-правителството на Бъдещето е Правителство на e-Просвещение.
За да се случат нещата, Министър-председателят трябва да поеме образованието като свой личен приоритет, по-основен от ежедневните бури в икономиката, финансите и сигурността.
Образователното ведомство трябва да се реформира в Министерство на е-Просвещение. Реформата трябва да продължи не с редактиране на учебниците отпреди 10-20-40 години, а с нов подход, адекватен на таблетите и смартфоните, неразделните спътници на бита ни.
Сегашните учебни програми трябва да се заменят с обществена поръчка към телевизиите National Geographic, Discovery, History Sat, които да подготвят интерактивни национални учебни програми, от които децата ни жадно да попиват важните за 21 е-век знания и е-умения (вместо сегашните скучни данни и досадни факти, напълно неприложими в живота).
Образованието и науката не трябва да се капсулират в едно или няколко ведомства! Те трябва да пропият целия ни обществен живот чрез всички държавни учреждения. Науката не е част от обществения живот: тя е самият обществен живот.
Образователната реформа трябва да ангажира и БАН в тясна интеграция с Университетите, в кооперация с правителствените ведомства и бизнеса.
До 2007 България преговаряше постоянно с НАТО и ЕС. От 2007 насам решенията си за реформи ги взимаме самостоятелно. И катастрофата дойде!
Измислянето на топлата вода в държавното управление е голям риск, почти винаги завършващ с провал. Има световен опит и най-добри практики и тяхното адаптиране и налагане трябва да е основен управленски приоритет на правителството. Вице-премиер по най-добрите практики, който да ги идентифицира и налага у нас, ще е основен предпазител срещу измислянето на топлата вода.
Планът „Маршал” роди огромен запас от най-добри практики във всички сфери на човешката дейност. Сега те са събрани в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР – наследник на Плана „Маршал” и обединител на 35-те най-мощни икономики от цял свят. Членството на България в ОИСР трябва да бъде новият национален приоритет, обслужващ всички не-военни сфери на обществения живот. (Атлантическият клуб го предлага още от 2008, но засега единствените партии, които го припознаха – НДСВ и НПСД – са извън Парламента!)
Дългосрочното, 15-20 годишно развитие на страната ни, трябва да е постоянен приоритет. Съотношението между икономика, здравеопазване, инфраструктура, образование, екология, социална политика има нужда от ежедневна и стратегическа грижа и една далечна крайна цел: Демографията. Министър на демографията и националното развитие е функция, която да гарантира приемственост между всеки два кабинета, което ще направи България по-устойчив и предвидим международен партньор. А демографската стратегия трябва да е пътеводен документ за няколко поредни правителства, така както бяха НАТО и ЕС.
МВнР, след НАТО и ЕС, вече трябва да се ъпгрейдва. Външната ни дейност трябва да се превърне от аморфните работи в целенасочени политики. А дипломацията да приоритизира националните икономически интереси. Тоест, Министерството на външната и външноикономическа политика трябва да поеме тази функция.
Европейският министър (също в рамките на МВВП) трябва, редом с другото, да помогне за бъдеща позитивна специализация на България в ЕС. Положителният ни опит с общото зарядно устройство за GSM, което България прокара в ЕС, откри няколко възможни ниши за специализация на България в ЕС: еко-дизайн, стандартизация, климатични действия. Възможни са и други. Но при всички случаи, неизползването на членството в ЕС за развитие на национална експертиза е безотговорно нехайство, което трябва да спре.
За наложителната реформа в МВнР алармирах още през 2010, по повод избора на Дилма Русеф и тревогата ми, че ще го пропилеем като възможност за България. Днес това опасение, уви, се оправдава, и напомням концепцията, която е актуална и днес: www.SolomonPassy.com/static.php?content_id=2&article_id=11. И да цитирам Индиана Джоунс: "Как не обичам да се оказвам прав!"
Министерството на вътрешната и е-сигурност трябва да е реформираният наследник на МВР, което се титулува така от 1878, когато се е грижило и за държавната администрация, народното здраве, ветеринарното дело, управлението на пощите и телеграфите. Е-престъпленията постепенно ще изместват класическите, а министерството все още може да ги изпревари.
Кибер-атаките са новият кошмар на цивилизацията, а кибер-сигурността във всичките й аспекти (включително и космически) е споделена грижа за ЕС и НАТО. Само превантивни действия и политики могат да намалят риска от бъдещ кибер-9/11 и България може да е сред по-първите, включващи се в този процес. Отличен шанс да специализираме България в области с бъдеще.
Министерството на националната, съюзната и космическата отбрана трябва да ъпгрейдне МО. България спешно трябва да се специализира и в рамките на НАТО! Дали авиация, военно разузнаване, военна медицина, кибер-отбрана, производство и управление на дронове (моделирани успешно в Пловдивския ТУ) или друго, но специализацията е тази, която носи обратна добавена стойност за развитие на националния капацитет.
Силовите министерства могат да стимулират силна наука. Преди 20 години, през 1993, Атлантическият клуб застана зад две национални научни магистрали: Антарктида и Космоса.
Антарктическият проект е национално научно чудо, развито от възрожденския ентусиазъм и частните усилия на шепа неостаряващи български учени, с които дори успяхме да присъединим България към Антарктическия договор. Но ако зад тази кауза застане МНСКО с целия си ресурс, държавата ще направи инвестиция, сравнима с купуването на Аляска от САЩ през 1867 (Продажната цена е била 7.2 милиона $US, а критиците на правителството я нарекли "куфар с лед".)
Шансовете да възстановим сектори от българската космическа мощ се пилеят ежедневно: България единствена от ЕС27 се самоизолира от Европейската космическа агенция, ЕКА, която е предвидено да стане Агенция на ЕС. Именно ЕКА, а чрез нея и НАСА, дават огромен научен импулс на по-малките европейски държави. Те могат да извлекат хипер възвръщаемост от членство в ЕКА. Синергия между МНСКО, БАН и Университетите може и да изпрати в Космоса трети български космонавт. А това ще е видимият връх на научен айсберг, способен да тласне научно-технически ренесанс за България.(Но тази поредна голяма цел на Атлантическия клуб трябва да се превърне в национална, както НАТО.)
МНСКО трябва да се ориентира към бъдещата Обща Европейска Отбрана, предвидена в Лисабонския договор, на която България да стане учредител, а не просто поредния кандидат, както за Шенген и Еврозоната.
Министерството на здравната реформа и е-медицина трябва спешно да осъществи дълго отлаганата реформа в сектора и да приоритизира въвеждането на затаяващите дъха научно-технически постижения в сектора. Теле-медицината може да скъси пътя на медицинската услуга и да я доставя в реално време у нас от Америка, Европа, Израел или Китай.
Министерството на агро-бизнеса, био-земеделието и храните трябва да внесе най-добрите световни научни практики и да даде по-голяма тежест на развитието на сектора. Неговият потенциал далеч надхвърля европейските субсидии, които предизвикват най-оживения обществен дебат. Не те са двигателят на прогреса, а научно-техническите постижения, които трябва да променят земеделската политика и на ЕС.
Министърът на е-администрация и стартиращия бизнес трябва скоростно да привлече най-добрите световни практики. Това е възможно: когато една страна е изостанала в един сектор, тя може да си позволи много по-мащабни реформи!
Министерство на ИКТ (Информационни и Комуникационни технологии), разбира се, ще е нещо много повече от екс-Министерството на пощите. То трябва да е проводникът у нас на Дигиталната програма на ЕК и гарантът за спешното осигуряване на широколентов Интернет. МИКТ трябва да стане и основен инструмент за прокарване пред Европейската комисия на другата голяма българската идея: за Пан-Европейски достъп до Wi-Fi.
Министерството на екологията и потребителите ще сигнализира, че и потребителите са част от околната среда. Именно МЕП може да стане проводник в ЕК за разширяването на българската политика на общите зарядни устройства, която има глобален еко- и потребителски ефект, измерващ се с милиарди спестени евро за целия ЕС, включително за България.
Министерството на културата, туризма и археологическото наследство ще обедини тези 3 толкова свързани и зависими отрасъла и ще възпроизведе модел, работил добре и у нас, и на други места по света.
Министерството икономиката и иновациите и останалите секторни ведомства покриват отделни тежки сектори и следва да се разделят. Противно на популистката тенденция да се обединяват сектори, за да се пестяла администрация. Та нали тя ще е е-администрация!
Отношението към спорта също изисква дългосрочни грижи и затова съответното ведомство трябва да се превърне в Министерство на масовия спорт и младежта.
Разбира се, и най-добрата структура на правителство нищо не чини без мощен и хомогенен екип, със силен лидер начело и достатъчна парламентарна подкрепа. Към днешна дата такава -- ако България се мери с евро-аршин -- може да дойде само от коалиция БСП+ГЕРБ. Но очертаващото се аритметично, ала безпринципно мнозинство засега изглежда като спирачка за Премиера, каквито и реформаторски идеи да има той.
Добрата новина оставих за десерт. Сега му е времето, и -- най важното -- Има пари! До края на 2013 договаряме Споразумението за Партньорство ЕС – България за финансовата рамка на ЕС до 2020. Това може да са последните еврофондове! Лесно е да ги изядем, но по добре е да ги посеем! Ако ориентираме това Споразумение към Smart-правителството на Бъдещето, то може и да се случи!
Следващият Премиер заслужава силна начална подкрепа, за да преодолее наследството на ниския старт и опита да устреми страната към 2023! Дано финалът му е по-висок и обнадеждаващ от днешните очаквания за него.
