Youtube Twitter Facebook

Новини

Разказ за Исак Паси, който „се вписа честно във времето”

05.12.2012

„Повест за Исак Паси. Vita activa” е нарекла новата си книга Мария Динкова, за която споделя, че написаното от нея  е само „допълнение към научното знание”, макар че всеки, който вече е прочел книгата, е убеден, че  това е и разказ за учен, „завладян от решимостта да се впише честно във времето”. Книгата ще бъде представена в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където проф. Исак Паси бе любим преподавател на няколко поколения студенти и където бе принудително пенсиониран от „героите на прехода”. Премиерата ще се състои на 6 декември в зала 2 в Ректората  от 17 ч. Книгата е на издателство „Захарий Стоянов”, което и до днес е най-ревностният издател на знаменития български учен философ и мислител, един от големите  ни интелектуалци.

„Написаното от ст.н.с. Мария Динкова е четиво, което със специфична стилистика те привлича и потъваш в голямата тема за жизненото и общественото поведение на ерудираната личност. Завладяващо е усещането за досег със силен интелект, надарен с достойнство и воля за вярност на социална и духовна кауза.  Той се „вписа честно във времето” не само с блестящите си трудове и ораторската артистичност в университетските аудитории, а и с поведение, чуждо на съблазните, които животът понякога предлага.” – писа доц. Лиляна Андреева.

„Това не е белетризация на паметта. Чрез знакови факти от биографията на своя дългогодишен приятел Исак Паси, авторката изгражда точна представа за житейския му стил и нравствените „натрапливости”, които го утвърждават като един от безспорните авторитети на нашето време. Безизкусната повест за рижия Професор ни връща към времената, когато в университета и обществото имаше авторитети, а не светски знаменитости. Авторитети, родени сред купища книги, не знаменитости, изфабрикувани от медиите.”- написа вестник „Култура”.

В книгата са вградени перипетиите на философа Исак Паси с институциите.  Не може да се пропусне забележителната му реч през Общото събрание на Философския факултет на Софийския университет от 1993 г., когато големият учен защити преподавателите от „закона Панев” и навъдилите се „паневци”.

«