Youtube Twitter Facebook

Интервюта

Десет години под сянката на тероризма

БТВ, 11.09.2011

Соломон Паси бе гост в предаването “Отпечатъци” по БТВ заедно с журналиста Мохамед Халаф. Темата бе десет години от терористичните атаки от 11.09.2001г. Ето какво сподели от своите спомени, виждания и развитие на международните отношения Соломон Паси.

Въпрос: Тази седмица се навършват 10 години от 11 септември 2001г., събитие, което оказа огромен ефект върху международната политика. Какво си спомняте от този ден?

Соломон Паси: Аз бях между две много важни срещи. Едната беше в Американската мисия към НАТО, където започнахме преговори за присъединяването на страната към Северноатлантическия пакт, а другата беше с един емблематичен британски разузнавач, заместник-директорът на МИ6, сър Марк Алън. С него обсъждахме темата за задържаните български медици в Либия и възможните решения. Със сър Марк Алан стояхме в едно малко хотелче в Брюксел и пиехме чай, когато по СиЕнЕн излъчиха как двата самолета се разбиват в кулите на Световния търговски център. И двамата бяхме много изненадани от кадрите, очевидно в МИ6 също нямаха все още никаква информация за случващото се. Така започна една нова епоха в геополитическите отношения и аз имах късмета да бъда с един от най-големите познавачи на световния тероризъм, арабския свят и на исляма.

Въпрос: Д-р Паси, Мохамед Халаф в една своя книга твърди, че Арабската пролет е “политическото убийство на Ал-Кайда”. Вие съгласен ли сте с това определение?

Соломон Паси: Много бих се радвал д-р Халаф да е прав, неговите прогнози винаги са дългосрочни и обмислени, но във всеки случай аз не бих препоръчал на нашите правителства да смятат, че опасността вече е отминала. Напротив, трябва да бъдем дори по-внимателни от преди, тъй като винаги е възможно да се появи нова, непозната за нас опасност, каквато беше и Ал-Кайда на 11.09.2001.

 

Въпрос: За тези десет години една от поуките не беше ли именно промяната в политиката на Запада? Виждаме новата стратегия, която беше приложена в Либия – дистанционно водене на военни действия, подпомагане на вътрешна опозиция. Именно тя е причината да няма жертви от западните държави при намесата в либийския конфликт, за разлика от войните в Афганистан и Ирак.

 

Соломон Паси: Западният свят еволюира от намесата в Ирак до сега. Спомнете си, че тогава имаше сериозно разделение вътре в Европа, а днес именно Франция, която беше най-силната опозиция срещу интервеницята в Ирак, е водач на Европа и НАТО в операцията в Либия.

Въпрос: Може би защото и почеркът на операцията е по-различен?

Соломон Паси: Не бих казал, че почеркът е по-различен, по-различен е президентът. Никола Саркози е президент с огромно въображение, който успя да върне Франция във военната организация на НАТО, той даде нови външнополитически приоритети на Франция и има реална възможност да превърне Франция в лидер на Европа, докато преди 10 години страната все още играеше ролята на един европейски опозиционер на САЩ. Но 11 септември създаде една изключително интересна среда, която никой не беше подготвен да използва. България обаче се доказа като надежден съюзник в Афганистан, и като политически партньор в рамките на Съвета за Сигурност на ООН, където България беше член 2002-2003г. Именно тези наши действия ни помогнаха първо за членството в НАТО и впоследствие за членството ни в ЕС.

Въпрос: Искате да кажете, че българското членство в тези организации беше улеснено от атентатите?

Соломон Паси: Категорично. Без членството ни в НАТО най-вероятно нямаше да получим и покана за членство в ЕС и щяхме да последваме съдбата на държави като Македония, Албания, Сърбия и т.н. През 2001г. ние вече имахме добра репутация вследствие на участието ни във войната в залива от 1990г. и Косовската криза от 1999г. Това обаче не беше достатъчно и трябваше тепърва да се доказваме като надежден партньор.

Въпрос: Еволюира ли понятието за суверенитет в Европа през тези десет години, а и целия свят?

Соломон Паси: Категорично има огромна промяна в същността на понятието суверенитет или понятието вътрешни работи. Това което преди 20 години бяха вътрешни работи днес нямат нищо общо с това понятие. Спомняте си с какви усилия се създаде през 1990г. коалицията за освобождаване на Кувейт, имаше държави, които дори смятаха, че окупацията е изцяло вътрешен въпрос на Ирак. Спомняме си и Косово през 1999г., когато се издигаше лозунга за суверенитета и вътрешните работи на Югославия. Когато обаче един престъпен диктатор започне да избива своя народ, това вече не са вътрешни работи, това е общочовешки проблем. И за вбъдеще все по-малко въпроси ще бъдат възприемани като вътрешни работи, международната общност ще налага все повече контрол върху спазването на човешките права и диктаторите по света вече няма да се чувстват толкова удобно.

Върпос: Десет години Ал-Кайда беше синоним на злото, от какво ще се страхуваме оттук нататък и срещу какво ще се борим?

Соломон Паси: Смятам, че има три много сериозни заплахи за международната общност през следващите 10-20 години и следва да съсредоточим нашите усилия именно там. Това са кибератаките, ядреният тероризъм и космическото пиратство.

----------------------------------------

Цялото видео може да проследите във видео секцията на сайта.

« Обратно към всички интервюта