Youtube Twitter Facebook

Интервюта

Ще спечелим, ако поискаме елементи на щита у нас

www.24chasa.bg, 01.06.2011

Г-н Паси, какъв е българският интерес нашата територия да попадне под противоракетния щит на НАТО?

На среща на върха в Лисабон през ноември 2010 г. алиансът констатира, че срещу неговата европейска територия има сериозна заплаха от ракетно нападение, идващо от югоизток–изток. Заради това НАТО прецени, че е наложително да бъдат взети превантивни мерки, които да неутрализират угрозата.

Планирането започна още по времето на президента Буш. То се базираше на радар, разположен в Чехия, и прехващачи, разположени в Полша. По балистични причини обаче този щит не покриваше изцяло територията на България и части от територията на Гърция, Турция и Румъния.

Естествено е ние да не бъдем удовлетворени от такъв тип защита. Сегашният вариант на противоракетната отбрана (ПРО), по който работи правителството на Барак Обама, е от друг характер. Той покрива цялата територия на Европа, включително и на България. Тази система, в чието изграждане и финансиране се включват най-активно САЩ, е предназначена да пази територията на Европа, а не на САЩ или Канада. Те отдавна имат подобни защитни системи.

Как гледате на вероятността радарът да бъде монтиран на връх Ботев?

Това, което се дискутира за връх Ботев, бих квалифицирал като абсолютно недостоверен слух. За съжаление!

Появи се и друг слух – че радарът ще бъде монтиран в района на нос Емине, където навремето е била разположена съветска ракетна база, насочена също на юг, но тогава към Турция?!

За разполагането на какъвто и да е елемент от ПРО най-напред трябва да се вземе политическо решение. Доколкото знам, на този етап НАТО и българското правителство не са вземали подобно решение. За съжаление! Защото България ще спечели много, ако успее да се пребори елементи от ПРО да бъдат разположени у нас.

Каква ще ни е печалбата в практичен план? Опонентите ви твърдят (включително и руският представител в НАТО Дмитрий Рогозин), че така ставаме мишена за тероризма!

Първо, опитът с терористите показа, че те предпочитат да нападат беззащитни обекти като болници, училища, спирки, метро. Те като правило бягат от силно защитени и охраняеми обекти.

Подобни диспути имахме и преди, когато започнахме да договаряме и изграждаме съвместните българо-американски бази на наша територия. И тогава нашите опоненти ни обвиняваха, че превръщаме България в мишена на световния тероризъм. Но опонентите ни не отчитаха факта, че терористите предпочитат лесните и по-реалистичните цели, а един силно охраняем военен обект на НАТО не може да е такава цел. Историята показва, че изграждането на тези съоръжения допринася изключително много за повишаване сигурността на България.

Второ. Домакинстването на подобен обект дава роля на страната домакин да участва активно в неговото стопанисване и използване. Което носи на една по-малка страна допълнителна политическа тежест, пропорционално далеч надхвърляща нейните размери и мащаби. За геополитическите гиганти това не е в сила, но за България би бил огромен плюс.

И на трето място, като добавена стойност, макар и не като главна цел, общините и областите около тези съоръжения получават силен икономически бонус, за който навсякъде по света хората се борят. За справка – отскочете до Граф Игнатиево, Безмер и Ново село и попитайте хората каква е промяната.

Евентуалното монтиране на елемент от ПРО дали няма да ни докара допълнителна финансова тежест и в без това тежката криза?

Напротив. ПРО е едно сравнително евтино съоръжение. Чувал съм различни суми, но да вземем и най-голямата от тях – 800 млн. евро, които ще бъдат инвестирани в продължение на 10 г. Съоръжението ще пази около 800 млн. души. Тоест за 10-годишния период всеки от нас ще трябва да плати по 1 евро, или по 10 евроцента на година.

Уверявам ви, че липсата на ПРО може да ни излезе хилядократно по-скъпа!

Специално за България. Няма практика страните, които домакинстват, да плащат от своя национален бюджет за съответното съоръжение. То се плаща от колективния бюджет на организацията. Неслучайно държави като Румъния, Чехия и Полша направиха огромни усилия, за да осигурят домакинството на елементи от ПРО. Впрочем преговорите едва ли трябва да се ограничават само до радарите. Можем да домакинстваме и за прехващачи – ракети „Пейтриът“ или ескадрили F-16 или друга подходяща противоракетна система.

Де факто обаче ПРО покрива и ЕС. Реално се получава така, че някои страни не са членове на пакта, а попадат под неговия чадър?

Наистина, някои европейски страни ще получат защита гратис. Но подобно гратисчийство в системата на европейската сигурност все по-малко ще се толерира занапред. В бъдеще съм убеден, че ще се намерят механизми, щото тези държави да бъдат така добри да помогнат на общата защита в други области, които ние например не можем да си позволим. Те могат да участват в изграждането на други важни елементи на общата архитектура на сигурността.

Тенденцията за сближаване вътре в евро-атлантическото семейство трябва да мине и през още една стъпка – колективното членство на ЕС в НАТО. Както ЕС получи някакъв подобен статут в рамките на ООН, така има още по-големи основания да поиска и пълноправно място в НАТО. Това би било една много важна (като начало символична) стъпка към сближаването и хомогенизирането на европейското пространство.

Не се ли получава известно дублиране и застъпване във взаимоотношенията между ЕС и НАТО?

След като лейди Аштън може да се изказва в ООН, без да се страхуваме от това, че се дублира с 27 други министри, тя трябва да поиска аналогичен статут и в рамките на НАТО, пак без да се притеснява.

Как ще убедите Русия, че антиракетният щит на НАТО не е насочен срещу нея?

Преди всичко трябва да се подчертае, че ПРО в никакъв начин не е замислена и не е насочена към Русия. Този ракетен щит по чисто балистични и геометрични съображения няма как да влезе в съприкосновение с руския ракетен потенциал. Така че ПРО не би намалила по никакъв начин руската военна мощ.

Точно затова НАТО реши да покани Русия за съвместно изграждане на ПРО. Време е да се разбере, че различията, които имаме с Русия, са не само много по-малки, отколкото преди, но и са много по-малко от нещата, които ни обединяват.

Самата Русия неведнъж е ставала невинна жертва на терористични атаки и в този смисъл е съвсем естествено да приеме поканата на НАТО за съвместно изграждане на щита. В близките 10–15 години смятам, че трябва да разглеждаме Русия като потенциален кандидат за членство в НАТО. И съвместната работа по ПРО би била съвсем логична стъпка към това членство.

« Обратно към всички интервюта