Български
English
Интервюта
Соломон Паси: От Русия идват тревожни за България сигнали
в. "Труд", 14.04.2014
Д-р Соломон Паси
Президент и основател на Атлантическия клуб в България
Министър на външните работи (2001-2005)
Подписал Договорите за членство в НАТО и ЕС
Председател на ОССЕ и Съвета за Сигурност между 2002-2004
Председател на Комисията по външна политика (2005-2009)
Кандидат на България за Генерален Секретар на НАТО (2009)
- Господин Паси, генералният секретар на НАТО ни призова да превъоръжаваме армията си. Има ли нужда войската ни от ново оръжие?
Да. Макар че ние -- и НАТО и България -- се нуждаем преди всичко от ново мислене. Чак след това идва новото оръжие. Имаме нужда от обща европейска интелигентна отбрана, а тук на Балканите и от нов тип Вишеградско сътрудничество!
Разбира се, немислимо е занапред армията ни -- както и НАТО разбира се -- да разчита на военна техника, ремонтирана под контрола на Москва! Това вече е военно-политически абсурд.
НАТО -- макар и да е най-успешният военно-политически съюз на планетата от 6000 години насам -- не успява да догони и овладее тенденциите в новите технологии. Кибер-нападението през 21 век може да изиграе възпиращата роля на ядреното оръжие от 20 век, при това без заплаха за човешки жертви. Дроновете дават друга палитра от възможности да парализираш действията на злонамерен противник.
Кръвопролитната война трябва да остане в историята, а новите технологии да направят нейни безкръвни, но ефективен заместители.
- През годините се смениха всевъзможни правителства. Успешна ли беше реформата в армията ни?
Атлантическият клуб от 10-години насам има визия в развитие и идеи, които не сме крили. България -- както и всяка съюзническа страна -- има спешна необходимост от специализация. Същото важи и за групи държави, както и за ЕС като цяло. В началото на месеца министър Ангел Найденов сподели свои идеи за специализация на България, които са много рационални и им пожелавам скорошна реализация.
- Стигаме до старата дискусия за нови изтребители. Възможно ли е по време на криза да отделяме толкова пари за ново въоръжение?
При криза отбраната е последното, което трябва да пожертваш, а не първото, както стана у нас след 2009! Колкото и да ни пострада семейния бюджет, ние не продаваме входната си врата или ключалката за нея. Отбранителният бюджет е свещена крава -- посегнем ли на него, посягаме на целостта си.
Тоест, отдавна е време е за нови самолети!
- Вие за американски или европейски самолети сте?
Аз съм летял два пъти, но само на Ф-16 и съм много доволен. Пробвал съм и тренажора на Ф-35, който също е впечатляващ. Но бих се радвал да имам по-широка лична база за сравнение: ако Гриппен и Юрофайтър ме поканят, ще се пробвам.
- Вие бяхте първият човек, заявил от трибуната на парламента още през август 1990, че България трябва да стане член на НАТО. Днес отбелязваме 10 години от членството и 24 години от началото, което поставихте. Какво спечелихме и какво загубихме от това членство?
Президентът Путин съвсем "услужливо" ни илюстрира на практика, какви невъзстановими загуби предотвратихме с членството си в НАТО. Поне засега червената линия маркираща границите на НАТО е единствената, която Москва не прекрачва. Но не знам за колко дълго напред, уви!
Разбира се, НАТО беше и важен трамплин към ЕС, който предстои да председателстваме през 2017-2018. Членството в НАТО е като диплома за висше образование. Тя самата не храни, но помага да си намериш най-добрата работа.
Оттук насетне България трябва да формулира истинските големите си цели -- както в рамките на ЕС и НАТО, така и извън тях, където първи приоритет трябва да е присъединяването ни към ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) -- клубът на 30тината най-качествени икономики в света.
- Казахте, че засега НАТО е гаранция срещу външна агресия. А докога?
Това ще зависи от следващите западни лидери, които дано виждат по-добре и по-надалеко от днешните.
Има тревожни сигнали и за България, които Западът подценява. Поканата към България да се присъединим към евразийския съюз е тревожна и е несъвместима с членство ЕС. Подобна настойчива покана към Украйна предшестваше анексирането на Крим.
Добавете изтеклия в пресата "невинен" разговор между висши руски държавници, които щели да наритат България и Румъния за про-западния им избор. Отчетете и писанията в Правда, че на отколешната мечта на група българи за 16-та Съветска република сега и' е времето да се материализира. Не забравяйте увеличаващата се колония от руски граждани (и собственици на имоти) у нас: тяхната сигурност президентът Путин не крие, че ще защищава по свое усмотрение и по целия свят.
Всичко това са сигнали от открити източници, които познавачите на московската пропагандна машина могат да сглобят и получат една реалистична прогноза за бъдещи напрежения, които България самостоятелно няма да може да менажира.
- Какъв е вашият коментар за събитията в Украйна?
Западът е слаб и нерешителен, с остър дефицит на лидери. Нямаме аналози на Рейгън, Тачър, Кол, Митеран, да не говорим за Горбачов. Единствено реакцията на Турция беше адекватна.
Същевременно, Москва има силен лидер, който с размах разменя национален авторитет срещу територии, които някой ден някой негов наследник вероятно ще връща. Украйна е в начална фаза на окупация. Дори позитивният сценарий за нея е мрачен: вероятността да бъде поделена като Берлин след Втората световна война е сериозна и плашеща.
Непосредствената цел на Москва е изборите през май в Украйна да произведат правителство и ситуация, при които анексирането на Източна Украйна да изглежда като спасение за местното население. А и действията на новото украинско правителство му помогнаха за това.
Уплахата на НАТО да покани Грузия в след окупацията на Южна Осетия и Абхазия през 2008 просто окуражи президента Путин в марша му на Запад. И той продължава.
- Чий е Крим? Има ли връщане назад?
Не виждам кой и с какво ще принуди президента Путин да върне Крим. Той е взел своите решения и ги изпълнява без колебания, докато опонентите му се обясняват, че демокрацията била бавна, защото била консенсусна... Следващи негови претенции ще са към други части от Украйна и Молдова, а перлата в имперската му корона ще бъде Северният полюс, към който апетитите са вече нескрити. Засега за Аляска се мълчи, но не знам докога!
- Какво сравнение можем да направим между Косово и Крим?
Общото между Косово и Крим е, че двете започват с К, но само на кирилица.
Косовската операция се съпътстваше от 5 резолюции на СС на ООН и десетгодишни опити на международната общност да озапти един обезумял диктатор. В Крим нямаше нищо такова, но видяхме едностранен и еднодневен блиц-криг, изненадал света.
Косово не стана 51 щат на САЩ, както Крим на Русия.
Крим е случай, подобен на окупираните от Русия през 2008 Абхазия и Южна Осетия, които днес са признати само от Москва и Никарагуа. Докато Косово е призната от 100 държави вече!
- Косово беше съставна част от Югославия и с референдум бе отвоювана независимостта.
Косово беше последната, след Черна гора, Словения, Босна и Херцеговина, Хърватия и Македония, които се обособиха в държавни субекти, по договорени с международната общност параметри. Те избраха просто независимост, а не бяха анексирани от трета държава.
Докато Крим е едва първата, насилствено отнета от Украйна територия, в пълен разрез с мнението на света, осъдил това действие със 100:11 гласа в ОС на ООН. Москва не е попадала такава световна изолация дори и при инвазията си в Афганистан.
Ако Крим отвори кутията на Пандора в Украйна, то Косово я затвори в екс-Югославия.
Наистина, аналогията между Косово (или всяка от югославските държави) и Крим е напълно, напълно безпочвена.
- Защо НАТО трбява да се доближи максимално близо до границите на Русия? Трябва ли да има буфер от неутрални държави между тях?
Рожденият смисъл на НАТО е да брани собствените си членове. Щом съседите на Русия се чувстват застрашени от нея (а сега пак видяхме, че тези страхове са съвсем основателни), те са в правото си да влязат под чадъра на НАТО.
Никой няма право да ги лишава от защита и да се разпорежда с тяхната съдба, като ги обявява за буфери или санитарни кордони! НАТО никога, никога не е заплашвала Русия. След 1989 ние сме имали много повече общи врагове, представени от международния терор. Кримският казус, обаче, възкреи Студената война, която ние наивно смятахме за отминала.
- Русия противник ли е на Западното общество или Западът се конфронтира с руското общество?
Макар и да контрастира с нарасналата му популярност у дома истината е, че големият противник на руското общество е днешният руски президент.
Ленин, Сталин, Брежнев прокараха една трагична магистрала в руската политическа история, по която и президентът Путин избра да продължи. А не по светлия път на Горбачов и Елцин, който можеше да превърне Русия в европейски лидер и световен авторитет.
В момента президентът Путин залага цъкащи бомби в страната, които могат да я взривят след като един ден той не е неин лидер. Той формира днес една Русия, която след време ще се срамува от днешните си действията, така както се срамува днес от Унгария '56, Чехословакия '68 или Афганистан. Неговите наследници ще трябва да плащат с големи лихви неговите дългове, така както Горбачов плати дълговте на Ленин, Сталин и Брежнев.
- Има ли бъдеще един евразийски съюз, начело с Русия?
Устойчиви съюзи се правят от устойчиви държави. Засега демокрацията е водещ белег за устойчивост. Варшавският договор, СИВ, СССР и ОНД се разпаднаха не защото нямаха общи ценности, а защото тези ценности бяха грешни.
Евразийският съюз, Шанхайската организация за сътрудничество и пр. и пр. имат шанс за устойчиво развитие, само ако техните страни членки се развиват устойчиво. И най-добрият междудържавен договор между държави с неустойчиво развитие е неустойчив.
Има и друго. Интернет ще освободи търговията и икономиката по начин, непредвидим от централизирани икономики, каквито са тези в евразийския съюз. В същото време преговорите между САЩ и ЕС за обща трансатлантическа зона на свободна търговия ще създадат новият най-голям и най-мощен субект на свободната световната икономика, който като магнит ще привлече огромни нови площи от планетата. Радостно е, че България ще част от това пространство и бих се радвал у нас повече да се обсъжда тази перспектива.
- Как оценявате действията на сегашното българско правителство в кризата в Украйна в контекста на последните 25 години?
Тъй като действия на правителството засега няма, ще трябва да оценяваме само думите, които пък са в изобилие.
Покрай 10-годишнината от членството ни в НАТО мнозина припомниха ролята на правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005) за влизането ни в НАТО и в ЕС, както и за изграждането на американските военни бази и нас. Но друго, с което особено се гордея като външен министър в този кабинет бяха отношенията ни с Русия, които бяха вероятно най-прагматичните и най-резултатните в целия четвъртвековен период след падането на Берлинската стена.
Затова сега няма как да се радвам на напълно ирационалния и безсмислен спор у нас между русофили и русофоби, обсебени от слепи вярвания, а не от прагматизъм, базиран на универсални ценности.
Въпросът за санкции към Русия ще се решава в ЕС с водещата роля на Германия, Франция и Великобритания. А те и трите имат краткосрочен (но, забележете, доминиращ!) интерес това да не става за тяхна сметка. Разочароващо е, че лидери в големите държави са де факто троянски коне на Русия в НАТО и ЕС (да споменем, напр, Шрьодер), а в същото време неумелата риторика на българските власти навлича незаслужено този епитет върху страната ни.
Президентът Плевнелиев и външният министър Вигенин са ясни и точни, но крясъците на популизма за пореден път доминират в ефира и позициите на Атака, монотонно приповтаряни от президента Първанов създават и в Брюксел, и в Москва образ на България като 16-та република.
Накратко, знам че България в края на краищата ще направи всички правилни действия, но жалко е, че преди това отправя всички неправилни послания.
- Какво прави Атлантическият Клуб сега, 24 години след зачеването си?
Международната политика, отбраната и сигурността, глобализацията на НАТО и ЕС са един постоянен приоритет. Но това не е достатъчно, трябва ни ъпгрейдване -- на всички нас, на Атлантическият Клуб също.
Работим по няколко иновационни проекта -- еко-стандартазации (след пробива по общото зарядно за GSM), универсален достъп до WiFi Internet, Закон за космическите дейности, проект в Китай с Фондацията на BMW по ресурсите на планетата. Е-Демокрацията е друг огромен проект.
Гергана е специално фокусирана върху работата и' с ЕК и дигиталния дневен ред на ЕС, което също е океан от задачи и възможности. Искаме да видим България в Европейската космическа агенция и с трети космонавт в орбита. Съветваме и някои правителства и ключови компании в отношенията им с Брюксел и Вашингтон, което е си е приключение.
Засега не се оплакваме от липса на разнообразие или прекалено свободно време, макар че екипът ни дири и нови революционни предизвикателства.
---
Емил Спахийски
« Обратно към всички интервюта