Youtube Twitter Facebook

Интервюта

Интервю за БЛИЦ

БЛИЦ, Информационна агенция, 25.07.2012

Въпрос: Г-н Паси, станахме свидетели на жесток атентат на летището в Бургас. Бяха атакувани израелски туристи, дошли на почивка в България. От какво сме заплашени и какви мерки трябва да вземем.

След 11 септември 2001 стана ясно, че никоя държава и никой град не са застраховани срещу тероризъм.  Атентати са възможни дори и в най-голямата и най-силна страна на света – САЩ, както се видя преди 11 години.   

Точно затова не бива да подценяваме никой сигнал за опасност, който идва от правителствен източник или медии. 

За съжаление, преди половин година такива сигнали от Израел бяха неглижирани от българската страна. Тогава министър-председателят простодушно каза,  че у нас имало много арабски изселници, които произвеждали дюнери и следователно ние сме застраховани от терористични актове. Уви, сега господин премиерът бе опроверган от историята по най-трагичния начин. 

Въпрос:
Кой стои зад този атентат според вас? Има ли в България крайно националистически, радикални групировки?

За съжаление такива групировки у нас се увеличават, а тяхното влияние се засилва.  България не може самостоятелно да неутрализира тази тенденция, но пък и не прави необходимото, за да обедини усилията на нашите три семейства -- НАТО, ЕС и ОССЕ около тази задача.  Ние сме външна граница и за ЕС и за НАТО, и ще бъдем такава за още десетилетия напред.  Точно затова българската държава трябва трябва да фокусира и обедини усилията на НАТО, ЕС, ОССЕ, със специалното участие на Турция и Русия, върху ефективното неутрализиране на фундаментализма, както и върху изграждането на нови мостове между Запада (вкл. Русия) и Ислямския свят. 

Въпрос: И има ли вероятност сега Израел да търси отмъщение за кървавия атентат в България - например чрез прецизни ликвидации на високопоставени ирански служители (има вече такова предположение)?

Нямайте съмнение, че Израел може да издири и накаже виновните някой ден. Както възмездието си получиха всички терористи, нападнали израелския отбор на мюнхенската олимпиада през 1972.  Но далечната цел и на Израел и на Европа e дългосрочния мир в Близкия Изток, и всякаква ответна реакция трябва да обслужва именно тази цел. 

Уви светът все още подценява тероризма като явление и често надделява мнението, че с тероризма можеш да сключиш собствен мирен договор.  Това е самоубийствена заблуда, за която се плаща скъпо.  

Опитите да се примирим с тероризма или пък да го забравим неизбежно ни правят негова жертва.   И затова знам, че Международният Олимпийски Комитет току-що направи голяма грешка като отказа 1 минута мълчание в памет на убитите израелски олимпийци преди 40 години в Мюнхен.

Въпрос: Как атентатът ще се отрази на двустранните ни отношения с Израел?

Израел няма и капка укор към България, има само благодарност и солидарност.  Убеден съм, че общото нещастие ще сплоти двете държави. 

Въпрос: А защо все пак в България стана това? 

Мишените на атентаторите често се подбират и по логистични, а не геополитически причини.  Терористите дирят слабите звена и "меките" цели:   поликлиники, детски градини, метро, летище, спирки... Те по трудно биха събрали кураж да атакуват американските военни бази в България или пък израелските войници, дошли у нас на учение. 

Големият брой израелски туристи, разбира се, изисква и по-засилени мерки за сигурност, и повече държавна бдителност.   
В това отношение България може да се консултира с други държави с опит, като Азербайджан например. 

Впрочем, в борбата с тероризма и НАТО дава някои добри възможности, от които винаги сме можели  да се възползваме, ако администрацията ни беше достатъчно предприемчива .... 

Е, сега остават надеждите, че държавата ще си извлече поуките занапред.  Но първите реакции бяха, че у нас всичко си е наред....  За сравнение, след атентатите в Мадрид и Лондон, политиците най-напред посочиха слабостите на системата си и започнаха веднага да ги отстраняват. 

Въпрос: Не преувеличавате ли слабостта на България и специално на премиера ни -- пословичен с мускулите си? 

Напротив!  Забележете, че именно националната ни слабост окуражава всевъзможни фактори -- големи, средни и миниатюрни -- да изострят апетита си към българското национално наследство. 

Най-фрапиращият пример:  Румъния оповести, че ще си завземе част от стратегическата българска акватория в Черно Море.    А в ответ нашите институции просто ни помолиха нас -- българските граждани да си мълчим, за да не вредим на двустранните отношения, които били много добри.  Но аз не ги разбирам така добрите отношения, за които си даваш доброволно земята и водата си, повтарям доброволно. 

Но и далеч по-дребни фактори са ни притиснали до стената, в разрез с принципите на европейското добросъседство...   

Очевидно, че мускулите на българския премиер не стряскат никого извън българския Парламент и българския избирател.... 

Въпрос: Как бихте коментирали последния евродоклад и какви мерки трябва българското правителство да предприеме?

Всеки такъв Доклад отразява авторитета на България и на правителството и най-точно какъв е авторитетът на министър-председателя ни в Брюксел и по света.  Това е добре известно на премиера и не случайно той лично отиде в Брюксел да измоли президента Барозу за един по-добър доклад. 

Но не се получи.  Докладът, както обеща Барозо, е честен по отношение на случващото се в България. Съсипващо честен, уви.... 

В резултат:  от 2007 насам, това със сигурност е най-критичният доклад. Има нужда да се вземат много сериозни мерки и да се направят обратни завои в редица практики и политики. 

Но Европейската Комисия вдигна ръце от нас и каза, че следващият доклад ще е чак след 13 месеца, тоест при следващия премиер.  За сегашния ЕК няма повече надежди за поправка.  Наистина, ако един държавен лидер се смята за непогрешим, това едва ли помага на порива му за съвършенство.... 

Въпрос: Чувството за непогрешимост на Бойко Борисов ли е най-сериозният ни проблем? 

Това е тежък,  но временен проблем и краят му се вижда. 

Нацията ни има друг, много по-стратегически проблем, трупан  от 1 януари 2007 насам:  България няма стратегия за следващите 15-20 години.  (А в момента няма дори стратегия какво да прави през следващите 20 дни.) 

Европейският кораб плава днес в бурни води. И повечето страни членки знаят какво правят по кораба -- Германия е капитан, който води, Великобритания е кил, който гарантира стабилност, Франция е основната мачта, по която са ключовите платна. 

България е, уви, като отвързано буре, което се лашка според наклона на кораба, но не спира да повтаря:  ние сме финансово стабилни, ние сме финансово стабилни....   

Това самодоволство не помага на растежа и пропъжда инвеститорите, които са вдигнали ръце от сегашната ни администрация.   

Въпрос: Това правителство не е ли поставено в по-трудни условия от предишните? 

ТОЧНО обратното. Tова е първото българско правителство, което не води изтощаващите преговори за членство в НАТО или в ЕС. 

И това е първия премиер, на когото ние предпоставихме на тепсия 14 милиарда евро, с които да оправя както страната, така и собствения си PR. 

Сега беше златното време не толкова за магистралите на административното самодоволство, а за магистрално планиране за бъдещето на нацията.   

Тази задача остава за следващите управления. Засега българите се оказваме най-нещастният народ на Европа който трябва да се радва на най-щастливия премиер на Земята. 

Въпрос: Вие имате ли яснота какво трябва да се направи, или се ограничавате до критиките си към  видимите недостатъци на Бойко Борисов? 

Би било претенциозно и невярно да кажа, че държа в ръката си кристалната топка с всичките отговори на всички въпроси. 

Но Атлантическият Клуб има дългосрочни стратегии за 20-тина години напред, (както винаги от 1990 насам).   При това виждания за България, за ЕС и НАТО, за развитието на света и за нашето място в него.  Просто бъдещето е нашата работна среда и там можем предложим повече, отколкото в анализите на далечната история, да речем... 

България има спешна необходимост от формулиране на поне 5 приоритетни политики, които да обединят нацията ни.   

ПЪРВО. Оттласкване от дъното на европейската мизерия. Средството е присъединяването към ОИСР -- клуба на 40-те най-качествени икономики  в света (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).  Преговорите с ОИСР ще дадат нов хоризонт и нова дисциплина на поведението на българските правителства, то ще трябва да замени популизма с рационализма, ще замени сивия бизнес с бял....  А ОИСР е магнит за най-престижните световни инвеститори, които непрекъснато мислят в коя нова държава да преместят или установят своя бизнес.

ВТОРО. Намиране на собствена ниша в ЕС.  ЕС е мощен инструмент, който България използва или недостатъчно или погрешно -- като мотика, която настъпва.

В момента сме заели нишата на лошия ученик в ЕС. А можем да станем говорител на ЕС по еко-стандартизация или по аспекти от климатични промени.  Общото GSM зарядно устройство ни даде уникален старт, който трябва да материализираме, но трябва, трябва....

ТРЕТО. В НАТО все още търсим себе си. А можем да се пласираме приоритетно в авиацията, в разузнаването или в медицината. Например.  Или в конкретни общи дейности в превенция по  терора. 

Но и в НАТО сме още люшкаща се държава с ежедневно рендосван военен бюджет.  А работата ни в НАТО може стане гръбнак на иновационната ни политика във вътршно икономически план. 

ДРУГИТЕ ДВА мега-приоритета са политиките в образованието и демографията, където са необходими революционни реформи, но в посока напред, към следващите 2-3 десетилетия. 

Въпрос:А слуховете до каква степен ви влияят? И кое е най-безумното нещо, което сте прочел или чул до момента за себе си? Аз ще ви споделя нещо, което преди време прочетох и честно казано се шокирах какво въображение могат и имат някои хора: "Соломон Паси е един от червените кукловоди, които управляват задкулисно от 1989 г. насам.

Истината е, че съм участвал в процесите у нас, макар и по-скромно, далеч преди 1989, но не е дошло още времето за мемоари. Аз съм седесар, отпреди СДС да съществува!  Но винаги съм смятал, че консенсусът, а не противопоставянето на нацията дава дългосрочните резултати.  Затова съм опитвал -- и в последните 22 години с някакъв успех -- да привличам и червения и жълтия и другите политически спектри към национално единодействие. 

Впрочем, и сега не сме се отказали и от опитите да реформираме и България и Европейския Съюз.  И събираме екип... 

Въпрос: Как се отразява цялата тази динамична политическа ситуация, в която сте и самият вие от години на съпругата ви Гергана. Остава ли ви достатъчно време за нея и за бебетата? И всъщност тъй като никога не е ставало въпрос за това - помагате ли й в отглеждането на бебетата? Например сменял ли сте памперси, къпал ли сте децата? 

И четирите ни деца са радост и грижа.  Разбира се, къпането на бебетата е по-забавно от смяната на памперсите или от родителските срещи на teenager-ите.  Но тъй като ние искаме децата ни да искат да останат в България, имаме отговорност да опитаме да им предложим нещо качествено по-добро и по-конкурентно от това, което днешна България дава на своята младеж.  Нещо повече, вярваме, че страната ни не само може да си спечели младежта си обратно, но и да привлече хиляди млади европейчета, които да предпочетат България като място за обучение и работа.

« Обратно към всички интервюта