Youtube Twitter Facebook

Интервюта

Атлантическият клуб в България на 20 години

Списание "Черно и бяло", 01.12.2011

Първата про-aтлантическа неправителствена организация, създадена на територията на Варшавския пакт, отбелязва през 2011 г. юбилея си с мащабна и амбициозна програма. Тя включва посещения на еврокомисари, срещи с известни български и чуждестранни дипломати, конференции по световни и европейски тематики. По повод 20-годишнината, генералният секретар на НАТО - Андерс Фог Расмусен, поздрави президента на Атлантическия клуб в България, д-р Соломон Паси, с официално писмо, в което се казва: „През изминалите две десетилетия вашата институция направи значителен принос към опитите на НАТО да обясни мисията и ролята на Алианса към обществото в България, както и в други съюзнически или партниращи държави”. И по-нататък добавя: „Бих искал да използвам възможността да поздравя теб и твоите колеги за ценната ви дейност и да ви окуража да продължите приноса си за по-доброто разбиране на целите и мисиите на Алианса”. За големите реализирани, настоящи и бъдещи проекти на организацията, разговаряме с нейния президент, д-р Соломон Паси:

Г-н Паси, изминаха 20 години от основаването на Атлантическия клуб в България. Припомнете ни как и по какви причини се случи това?

През лятото на 1990 г. предложихме няколко много предизвикателни, но ключови за страната ни идеи – разпускане на Варшавския договор, членство в НАТО, членство в ЕС, участие в коалицията в Персийския залив. Прозряхме, че има национална потребност от създаването на солидна неправителствена структура, която да се грижи целенасочено, национално-обединяващо за тези приоритети. Тя трябваше методично и неотстъпно да подготвя нашето обществено мнение и нашите институции за присъединяването към НАТО, а също – огледално, да подготвим НАТО за приемането на България. През ноември 1990 г. оглавих депутатска делегация, поканена в НАТО от генералния секретар Манфред Вьорнер и американската мисия към НАТО. Визитата беше историческа - за пръв път депутати от страна-член на Варшавския договор прекрачваха прага на НАТО в Брюксел. Тогава, вдъхновени от куража, който ни вдъхна Манфред Вьорнер, решихме да създадем Атлантическия Клуб в България – единствената Атлантическа организация, дръзнала да въстане за разпускане на Варшавския договор и за разширението на НАТО на Изток.  През следващите 20 години Атлантическият клуб се оказа първи и в много други отношения. Но ние вече гледаме много повече към следващите 20 години, а предишните ще ги оставим на историците.

Кои според вас са най-силните моменти на организацията за това време, тези, които ще останат в историята?

Да избирам любим измежду досегашните успехи на Атлантическия клуб е като да избираш любимото измежду една дузина деца. Но разходката с Манфред Вьорнер в Трабанта (13 юни 1991 г.) в София, визитата на папа Йоан Павел II (май 2002 г.), издигането на българския флаг пред Щаб-квартирата на НАТО (2 април 2004 г.), подписването на Договора ни за присъединяване към ЕС (25 април 2005 г.) са измежду няколкото незабравими (ако не и епохални) събития, в които съм участвал. Други, по-малко паметни за широката публика, но не по-малко важни за страната ни, бяха председателството ни на ОССЕ, работата ни в Съвета за сигурност на ООН. А посещенията ми на Антарктида бяха просто вълшебни и знам, че присъствието ни на Антарктида е също част от историята и бъдещето на България.

А кои са вашите моменти - тези, които вие няма да забравите?

Всички споменати моменти са много мои, но те принадлежат и на всички. Личната ми печалба от работата ми в политиката са появата на децата ми и срещата ми с Гергана.

Каква е дейността на Атлантическия клуб днес, неговата мисия?

Стъпили на опита и постиженията от предишните 20 години се опитваме да подготвим и направляваме политическите развития през следващите 20 години, с Божията помощ.

Вие сте човек с поглед в бъдещето на света. Как виждате следващите му 20 години?

Технологиите ще управляват много по-голяма част от света. Те ще помогнат за демократизирането на планетата в съкратени срокове. След това ще изместят избирателя като участник в управлението на държавите и света. Ще стигнем момент, в който няма да се знаят имената на управляващите, просто защото управлението ще бъде поверено на компютри, по-умни, по-мъдри и много по-предвидливи от хората.

Имате проект „България и космическото право: поглед в бъдещето”, подпомогнат дори от Фонда за научни изследвания към МОН. Какво представлява той? Не е ли рано за него?

В политиката решенията се взимат обикновено когато е станало много късно. Политиците нямат превантивно, а реактивно мислене и поведение. Точно затова Атлантическият клуб се е посветил на това да предвижда, преди да е станало късно. Затова и започнахме проекта за космическото право. Искаме да помогнем за избягването на космическите катастрофи, космически пиратства и тероризъм и космически войни, преди да е станало късно. Ако преди 20 години се беше намерила организация, която да предвиди появата на пиратството край Сомалия, още тогава можеха да се вземат мерки, които да го предотвратят. Нека се поучим от трагичния си опит.

Като президент на една про-атлантическа организация, как виждате НАТО през следващото столетие?

Ако светът се развива според стабилната и възходяща тенденция от последните 60 години, очаквам НАТО да се превърне в планетарна организация, гарантираща глобалната сигурност и световния мир.

В началото срещите, които организираше клубът бяха по-скромни, днес в България заради вас идва генералният секретар на ООН. Срещата с него в Софийския университет бе голям успех...

Организацията се развива, но и от самото начало сме се радвали на височайши посещения – държавни и правителствени ръководители, лидери на световни организации и световни религиозни водачи. Това ни задължава да продължаваме да вдигаме летвата нагоре и нагоре. Но пък така е по-интересно.

На визитката в сайта ви пише: „Той е българинът, който качи на трабанта си АЛ 8407 шефа на НАТО!” Къде е днес трабантчето?

Във Военно-историческия музей, в заслужен отдих.

Неотдавна с Гергана Паси получихте наградата „Достоен българин”. За какво ви бе дадена тя?

Успяхме, заедно с малък български екип, да прокараме през Европейската комисия една нова политика, която е добра за всеки потребител. Това е общото зарядно устройство за всички мобилни телефони. То ще спести много главоболия, вредни емисии и електронни отпадъци, което е много щадящо за природата в световен мащаб. Това стана една българска ниша в Европа, която остава нашите институции да използват по най-добрия за Европа и България начин. И днес пак гледаме напред. Подхванахме нов общоевропейски проект - да направим Европа Wi-fi Рай с общодостъпен интернет за всички и навсякъде. А след Европа, може би и света!

Разговорът води Екатерина Павлова

----

Материалиът е достъпен онлайн тук.

 

« Обратно към всички интервюта